1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Св. Павел, апостолът на народите

Пътуването на папа Бенедикт ХVІ в Турция бе всъщност пътуване по следите на Св. Павел, човека положил основите за превръщането на християнската секта в универсална църква. В следващите минути припомняме живота и делото на големия мисионер:

default

В центъра на малкия южноанадолски град Тарс се издига така наречената Павлова порта. Трудно е да се каже дали тя наистина е свързана по някакъв начин с апостола на християнството, но тя е доказателство, че Павел се е родил в този град – и то под името Савел. Св. Павел принадлежи към редицата на най-големите фигури не само на църковната история, а на историята изобщо. Преображението му по пътя към Дамаск от фанатичен преследвач на християните в проповедник и разпространител на младото учение на Исус Христос е влязло дори в говоримия език на народите – поне в Западна Европа – в изрази като “дамаското преживяване” или “да станеш от Савел на Павел”.

Той не познава лично Исус. Павел, който произлиза от строго вярващо юдейско семейство и е работил като шатраджия, има огромен принос за християнизирането на Римската империя. Той именно е човекът, който полага основите на универсалната християнска църква. Преди преображението си Павел е не само твърд в придържането си към постановките на юдаизма, но усвоява и доктрините на гръцката философия, чийто център по негово време – 1 в. от Новата ера – е световната метрополия Александрия в Египет. Там процъфтява и една философска симбиоза, съчетаваща юдейското и елинистичното мислене.

Писмата, които мисионерът Павел отправя към новосъздадените християнски общини специално в Мала Азия и Гърция, са написани на гръцки - наричания “койне” универсален език, който по онова време се използва от всички образовани хора. Гръцки е и езикът, на който евангелистът Лука написва своя разказ за “деянията на апостолите”. Лука, за когото се предполага, че е бил близък помощник на Павел, описва премеждията, с които апостолът на народите се сблъсква по време на своите четири мисионерски пътувания, приключили с екзекутирането му в Рим през 60 или 62 г.

При това Павел с гордост е заявявал: „Civis Romanus sum“ – аз съм римски гражданин. Но това не го спасява. Също като Петър, “скалата” на новата църква, с когото не винаги е бил на едно мнение, той бива екзекутиран. Но семето на универсалното христово учение е засято и шатраджията от Мала Азия става един от първите светци на младата църква.