1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Свободното движение на работна ръка в Европа и отражението върху трудовите пазари

Европейската комисия публикува доклад с проучванията си за свободното движение на работна ръка от новите към старите страни-членки и последиците от това за работните пазари в Западна Европа. В този контекст се състоя специална пресконференция на еврокомисаря по социалните въпроси Владимир Шпидла. Информация от нашия кореспондент в Брюксел Георги Елин:

Владимир Шпидла

Владимир Шпидла

Както каза по време на пресконференцията еврокомисарят Владимир Шпидла, целта на доклада е да се направи точна оценка на работния пазар в 25-те след разширяването на Съюза на Изток и се извадят съответните заключения за бъдещето. Понастоящем само три страни-членки (Великобритания, Ирландия и Швеция) не са наложили ограничения на достъпа до работните си пазари, а останалите трябва да решат до края на април, каква понататъшна политика да адоптират в това отношение. „Напливът на работници от Източна към Западна Европа преди и след разширяването остава относително постоянен. Междувременно Германия, например, докладва, че е имало само 3,5% увеличение на молбите за разрешителни за работа, в сравнение с предвидената за периода квота. Миграцията на работници не е оказала също особено

влияние върху работните пазари в Западна Европа. В Италия, в часност, почти 40 процента от квотата за источни работници изобщо не е използвана...Докладът показва също, че няма реална връзка между броя на търсещите работа източноевропейци в специфични страни и наложените ограничителни транзитни периоди. Общият обем на потока на търсещите работа от новите страни-членки към старите такива остава, според данните от доклада, горе долу непроменен” – каза еврокомисаря по социалните въпроси Владимир Шпидла. По-нататък той подерта, че е логично, каквито са и заключенията в доклада, да има по-голям приток на работници към Великобритания (около 292 хиляди), след това към Ирландия (160 хиляди) и Швеция (8000), тъй като това са страни,

които не са наложили ограничителни мерки за достъп до работните си пазари. Важно е също, че последиците за динамиката на работните пазари в страните „не”наложили рестриктивни мерки се отчитат като положителни. И в трите страни Великобритания, Ирландия и Швеция се наблюдава висок икономически приръст, повишаване на работната заетост като, в същото време, безработицата остава почти със същите параметри. Новите работници, според Владимир Шпидла, са запълнили всъщност някои празнини в западните работни пазари. Изследванията показват, че заетите работни места от източните работици често са причина за създаването на нови такива за други работници (този феномен е особено харакерен за Великобритания и Ирландия). Притокът на работници в тези страни е повлиял също, както показват изследванията, и за запазването на

относително ниски лихвени проценти. Противно на това, редица страни, които са запазили ограничителните мерки за достъп до техните работни пазари, са били подложени на натиск от „черния пазар” на работна ръка и сивата икономика, което е оказало негативно влияние върху техните икономики. На въпрос, по време на пресконференцията, каква политика трябва да бъде адоптирана към България и Румъния, след тяхното предстоящо приемане в Евросъюза, еврокомисарят Шпидла отговори: „Смятам че България и Румъния са добре интегрирани в Общността и мойте предварители информации показват, че много страни-членки, между които включително Полша и Чешката република, са на мнение да не налагат транзитни ограничителни периоди за работна ръка от тези две страни”.