1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Свободата на медиите в ценностната система на Европа

Напоследък станахме свидетели на мощна вълна от възмущение, която заля ислямския свят от Сирия до Индонезия. Повод бяха публикуваните още в края на септември 12 карикатури на пророка Мохамед в датския ежедневник “Юлландс-Постен”. Главният редактор на вестника поднесе своите извинения за неволно засегнатата религиозна чувствителност на мюсюлманите. Но оправдано ли е днес, европейците да се извиняват за

Мюсюлмани протестират срещу карикатурите на пророка Мохамед

Мюсюлмани протестират срещу карикатурите на пророка Мохамед

�ова, че в Европа има свобода на медийте? Коментар от Емил Попов

Още от времето на Просвещението свободата на словото е неразделна част от европейската политическа култура. В далечната 1695-та година цензурата в Англия е отменена със закон. Почти век по-късно, в член 11-ти на “Декларацията за правата на човека и гражданина” от 1789-та, революционна Франция завещава на Стария континент следния текст: “Свободното споделяне на мисли и мнения е едно от най-ценните човешки права. Всеки гражданин може свободно да говори, пише, печата.....” Днес, повече от два века след Френската революция, главният редактор на вестник “Франс Соар” Жак Льофранк бе уволнен за това, че препечата “скандалните” карикатури, публикувани най-напред в датския “Юлландс-Постен”. Уволнението не бе случайно, защото излизащият във Франция вестник “Франс Соар” е собственост на египетския издател Реймонд Лаках. Така глобализацията съедини в едно факти, които на пръв поглед нямат нищо общо: честта на пророка Мохамед и свободата на медийте.

За хората на Запад възмущението на ислямския свят по повод на публикуваните карикатури е трудно обяснимо. Свикнали със свободата на пресата, те не намират в изображенията нищо скандално. Скандално щеше да бъде, ако датското правителство бе попречило на вестника да публикува карикатурите. Това противоречи на член 77-ми от Датската конституция, който изрично забранява цензурата.

Реакцията на част от ислямския свят е нагледно доказателство за политическата култура, която цари там. Изгарянето на датския флаг или използването му като изтривалка пред портите на джамиите не говори за особена толерантност. Безпокойство будят както показните екстремистки прояви, така и липсата на разбиране, че датското правителство не може и не иска да контролира пресата. Изглежда за протестиращите пред европейските посолства привърженици на исляма, това е нещо, което собствената им политическа система не познава. В скалата на приоритетите свободата на медиите отстъпва на религиозната чувствителност, която твърде лесно се инструментализира. За екстремистките кръгове карикатурите на вестник “Юлландс-Постен” са удобен повод за поредния поход срещу Запада. В името на исляма вдъхновителите на “свещената война” забравят дори Корана, който толерира мнението на другомислещите.

Обезпокояващо е, че конфликтът задълбочи пропастта между Европа и ислямския свят. В така създалата се ситуация, Турция, която води преговори за членство в Европейския съюз, направи своя избор и той не бе в полза на европейския лагер. Премиерът Реджеп Ердоган се солидаризира с ислямския свят, наричайки карикатурите “посегателство върху нашите духовно-морални ценности”. Изглежда официална Турция, която е изградена на принципа на лайцизма, не се е разделила напълно с религиозната сантименталност.

И така, честта на пророка Мохамед стана повод за “свещена война” против една исконна европейска ценност: свободата на медиите. В Европа тя не е късче хартия, а изстрадана истина. Споменът за тоталитарните експерименти от 20-ти век е твърде пресен, за да могат европейците да жертват тази свобода, дори пред олтара на религията.