1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Светът и катастрофата в Азия

Природното бедствие и човешките трагедии, разиграли се на другия край на света, са темата доминираща германските седмични вестници. Наблюдателят на "Ди Цайт" Михаел Науман пише:

Старата година свърши, а новата започна с апокалиптичните картини от Южна Азия. Апокалипсис означава "откровение", и онова, което катастрофата ни откри, е ежедневно изтласкваното съзнание за това колко крехка е земята, на която живеем - както и истината за това, че човечеството живее в съвсем различни измерения. Ваканциите на западните туристи в така наречените "райски кътчета" на планетата приличат на излети в един свят от кулиси, зад който започва царството на мизерията.

Хаосът, в който затъна Южна Азия и нейните хора, е стар колкото света. В продължение на хилядолетия хората са живели с вярата в божията подредба на света. Едно от главните открития на Просвещението обаче е, че сътворението не е едно веднъж завинаги приключило събитие, а нещо което, по думите на Кант, "никога не престава". Това прозрение се дължи на срива на религиозния мироглед, но в не по-малка степен и на тежките природни катастрофи през 18 в., чиято емблема е земетресението в Лисабон. През 19 в. божията истина се изпари, превръщайки се в приказката на Модерността. Сега вече ние се страхуваме не от НЕГО, а от природата.

Целият свят кара днес ускорен курс по тектоника на земните пластове и причините за моретресенията. Учените казват, че всичко било наред с хаоса, щом имало обяснение - една слаба утеха за оцелелите и никаква застраховка за бъдещето.

Вярно е, че други природни бедствия, като например жестоките земетресения в Китай през 1976, са причинили повече човешки жертви - но сегашното убийствено надигане на природата стана реалност за милиарди хора по планетата поради прякото му предаване по телевизията. Това е новото.

Глобалната готовност за оказване на помощ на милионите жертви на моретресението изглежда не се основава на фалшива сантименталност, а на презконтинентално чувство на солидарност и проява на човечност. Тя не би трябвало да се ограничава само до чувства - и наистина не е ограничена дотам: германците отново показаха, че тяхната лична готовност за дарения спада към по-добрите традиции на нацията.

Вестите от кризисния регион предизвикаха вълна от световна солидарност, макар че първоначално отпуснатите от развитите страни суми не отговаряха на истинските им възможности. Обединените арабски емирства например искаха в първия момент да дадат два милиона долара - колкото струва един скъп състезателен кон. Междувременно обаче богатите страни се осъзнаха и за нула време бяха обещани два милиарда долара. Остава да видим дали обещанията ще бъдат последвани от фактическото привеждане на парите. Освен това съществуват и оправдани съмнения дали те ще стигнат до предназначението си - до нуждаещите се.

Моретресението доказа за сетен път, че привидно непоклатимото геологическо устройство на Земята е само временно. Един почтителен, дори белязан от страх подход към природата е най-малкото, което можем да си наложим - дори ако това не е гаранция, че ще се окажем подготвени за следващите хаотични природни пристъпи. Но ограничаването на техните последици е задача най-вече за онези държави, които се чувстват сигурни и незастрашени в своето богатство - и въпреки това се оплакват, защото са изгубили мярката за правилния начин на живот. В катастрофи като сегашната отново става видна тази мярка.