1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Световното първенство по футбол

Кой как гледа или не гледа Световното първенство по футбол – Александър Андреев с няколко всекидневни истории покрай мачовете в Германия

default

В Европейския преводачески колегиум на границата между Германия и Холандия както винаги има хора откъде ли не. Още сутринта преди мача Германия-Аржентина аржентинският колега Г. нахлупи синьо-бяла шапка със звънчета и тревожно заизмерва времето и пространството с бутилка бира в ръка. От местната преса дори го снимаха, но самият Г. на другата сутрин (след загубата) гузно побутна вестника настрани: фотографията била конфузна с тези звънчета и с бирата...

***

По време на самия мач Г., естествено, скача, крещи и коментира, ядосвайки се колкото на резултата, толкова и на германския репортер, който си мрънкал под носа. “У нас са по трима, единият винаги описва ставащото на терена, вторият – у кого е топката, а третият коментира!” - гневи се Г. на приспивната песен, лееща се от германския телевизор. Аржентинците на няколко пъти шутират силно над германската врата, а една рускиня, която май не разбира нищо от футбол и седи заедно с другите навярно заради задушевността, току въздъхва и сбутва сънародника си поет: “Ой, а те май жалят германците. Тъй де, некрасиво е някак да им вкарат гол, нали са домакини...”

***

Голямата католическа църква наблизо тайно се бори срещу футбола, с акустични и организационни действия, нищо, че първенството е в Германия. Точно по време на мачовете камбаните се скъсват от биене, органът свири като за Великден, а богомолците демонстративно се цупят на светската суета наоколо. Продавачите на бира и наденички обаче са доволни. Под огромния екран на площада те всеки път се молят за продължения и дузпи: тъй де, оборотът автоматично скача.

***

Към края на мача Италия-Украйна рускинята наднича в помещението с телевизора и пита какво става. “Нашите губят с 0:3”, отвръща й скръбно поетът. Всичко е ясно, Съветският Съюз все още си го има, поне в тази безобидна форма.

***

“Ти за кого си?” – питам аржентинеца Г. на мача Франция-Бразилия. “Ох, за Бразилия съм, дявол да го вземе! Ако ме чуят у дома, главата ще ми откъснат, защото бразилците са ни най-заклетите врагове. Ама тук, в Европа, бива ли да не викам за тях?”

***

Прасецът на Михаел Балак се издигна до национална тема и повод за уводни статии. Във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг млад писател го опипва словесно отвсякъде, пред нашия телевизор германска поетеса гледа не мача, а само прасеца. И едва когато Михаел Балак най-сетне ляга край тъч-линията и се хваща са прасеца със сгърчено лице, тя си поема дъх: очакваното нещастие е настъпило, сега вече може да се следи играта.

***

По време на мачовете понякога слушам радио, 24-часова културно-политическа програма. В новините говорителите с отчетливо омерзение съобщават само резултатите и това е – в тяхната програма Световно първенство по футбол в Германия просто няма. Впрочем, има, но единствено в подчинени изречения от типа: “А сега при нас ще чуете последното произведение на Ханс-Вернер Хенце, независимо че някъде, казват, едни двайсет двама младежи гонели някаква топка по тревата.”