Световното първенство по футбол | Начало | DW | 06.07.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Световното първенство по футбол

Кой как гледа или не гледа Световното първенство по футбол – Александър Андреев с няколко всекидневни истории покрай мачовете в Германия

default

В Европейския преводачески колегиум на границата между Германия и Холандия както винаги има хора откъде ли не. Още сутринта преди мача Германия-Аржентина аржентинският колега Г. нахлупи синьо-бяла шапка със звънчета и тревожно заизмерва времето и пространството с бутилка бира в ръка. От местната преса дори го снимаха, но самият Г. на другата сутрин (след загубата) гузно побутна вестника настрани: фотографията била конфузна с тези звънчета и с бирата...

***

По време на самия мач Г., естествено, скача, крещи и коментира, ядосвайки се колкото на резултата, толкова и на германския репортер, който си мрънкал под носа. “У нас са по трима, единият винаги описва ставащото на терена, вторият – у кого е топката, а третият коментира!” - гневи се Г. на приспивната песен, лееща се от германския телевизор. Аржентинците на няколко пъти шутират силно над германската врата, а една рускиня, която май не разбира нищо от футбол и седи заедно с другите навярно заради задушевността, току въздъхва и сбутва сънародника си поет: “Ой, а те май жалят германците. Тъй де, некрасиво е някак да им вкарат гол, нали са домакини...”

***

Голямата католическа църква наблизо тайно се бори срещу футбола, с акустични и организационни действия, нищо, че първенството е в Германия. Точно по време на мачовете камбаните се скъсват от биене, органът свири като за Великден, а богомолците демонстративно се цупят на светската суета наоколо. Продавачите на бира и наденички обаче са доволни. Под огромния екран на площада те всеки път се молят за продължения и дузпи: тъй де, оборотът автоматично скача.

***

Към края на мача Италия-Украйна рускинята наднича в помещението с телевизора и пита какво става. “Нашите губят с 0:3”, отвръща й скръбно поетът. Всичко е ясно, Съветският Съюз все още си го има, поне в тази безобидна форма.

***

“Ти за кого си?” – питам аржентинеца Г. на мача Франция-Бразилия. “Ох, за Бразилия съм, дявол да го вземе! Ако ме чуят у дома, главата ще ми откъснат, защото бразилците са ни най-заклетите врагове. Ама тук, в Европа, бива ли да не викам за тях?”

***

Прасецът на Михаел Балак се издигна до национална тема и повод за уводни статии. Във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг млад писател го опипва словесно отвсякъде, пред нашия телевизор германска поетеса гледа не мача, а само прасеца. И едва когато Михаел Балак най-сетне ляга край тъч-линията и се хваща са прасеца със сгърчено лице, тя си поема дъх: очакваното нещастие е настъпило, сега вече може да се следи играта.

***

По време на мачовете понякога слушам радио, 24-часова културно-политическа програма. В новините говорителите с отчетливо омерзение съобщават само резултатите и това е – в тяхната програма Световно първенство по футбол в Германия просто няма. Впрочем, има, но единствено в подчинени изречения от типа: “А сега при нас ще чуете последното произведение на Ханс-Вернер Хенце, независимо че някъде, казват, едни двайсет двама младежи гонели някаква топка по тревата.”

Подобно съдържание