1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Световна политика с 25 мнения

Една цифра кара очите на брюкселските дипломати да заблестят: на 1 май ЕС ще има 450 милиона жители. Само Китай и Индия имат по-голямо население, макар евросъюзът да не е наистина страна в обикновения смисъл на думата. Освен това разширената общност произвежда една четвърт от световния брутен продукт. Не случайно европейските политици обичат да се хвалят с тези данни: от няколко години европейското единение има и световнополитическо измерение.

В Босна, Македония и Конго са разположени полицаи и войници на ЕС. Така наречената "пътна карта" за Близкия Изток, на която в момента наистина не се обръща голямо внимание, е по същество дело на европейската дипломация. А на международните търговски форуми думата на отговорния еврокомисар има не по-малка тежест от онази на представителя на САЩ. Евросъюзът опитва дори да развие собствен външнополитически стил, който да се отличава най-вече от политиката на САЩ.

Само че и след сегашното разширение, световнополитическите претенции на ЕС не се покриват съвсем с възможностите му. Достатъчно е да хвърлим поглед само върху основните икономически и военни параметри. Дори и с 25 членове, евросъюзът не може да достигне икономическата мощ на САЩ, безспорната световна сила номер едно, чийто брутен обществен продукт през 2002 възлизаше на 11 084 милиарда евро, докато този на разширената общност беше 9 613 милиарда. Още по-голяма е разликата при военните разходи: през същата година те бяха 330 милиарда долара в САЩ, докато бъдещите 25 страни от евроблока достигнаха малко повече от половината - 168 милиарда. Тъй като американският военен бюджет през следващата година ще се покачи на 402 милиарда долара, то пропастта ще се задълбочи още повече. През изминалите години европейците можаха вече да разберат какво означава това на практика. Тъй като капацитетите им за по-големи военни операции са ограничени, на тях просто не се гледа сериозно - нито от американците, нито от онези страни, върху които те искат да упражняват влияние.

Още по-проблематично е обстоятелството, че ЕС не е държава, а обединение от държави. Също и в Америка и други страни има разногласия по въпросите на външната политика, но в последна сметка навън се изстъпва само едно правителство. ЕС е достигнал това състояние засега само по въпросите на търговията, тъй като страните-членки отстъпиха на Брюксел изцяло своя суверенитет. Затова и само в тази сфера може да се усети цялата тежест на общността, докато във външната и военната политика страните-членки продължават да отстояват своята национална независимост. Положението след 1 май ще се усложни още повече, тъй като вече ще има 25 дипломатически ведомства, 25 армии и съответно 25 различни мнения и интереси.

Специално последното може да създаде сериозни проблеми на общността. Вътрешноевропейският конфликт във връзка с иракската война беше първият, при който играха роля новите страни-членки, а те почти без изключение заеха страната на САЩ и Англия. Това обаче парализира брюкселските иниституции и разцепи Европа на два лагера. Подобни различия биха могли да се проявят отново, тъй като, специално по отношенията с Америка, е налице малко разбирателство между старите и новите страни-членки.

На тези проблеми, които не са продукт на разширението, ЕС все още не е намерил верния отговор. И за напред външната политика и отбраната остават зависими от ветото на отделните правителства. Затова най-разумно изглежда коалирането от случай на случай само на няколко страни-членки, най-добре най-силните и най-големите, които да говорят с един глас.