1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

"Световен етос"

Не случайно въпросът за "световния етос" възниква в края на Студената война. Прословутата си теза - няма световен мир без религиозен мир - Ханс Кюнг издигна през 1991 на Световния икиномически форум в Давос, където той изложи и концепцията си за мир в Близкия Изток. В хода на по-нататъшното доразвитие на своята теза Кюнг стигна до "декларацията за световния етос". По същество тя гласи, че ненасилието, солидарността, толерантността, равноправието, страхопочитанието пред живота и справедливият икономически ред спадат към принципите на световния етос. Фактът, че Парламентът на световните религии възприе тези принципи показва колко необходими са всеобщопризнати правила и норми за пълноценното съществуване на хората - както отбелязва професор Кюнг:

"Всяка човешка общност се нуждае от някакви правила, за да може да функционира. В днешното глобално общество, естествено, възниква въпросът, какви трябва да бъдат глобалните правила? За щастие не е необходимо те да се измислят. Ние разполагаме вече с тях в големите извори на човечеството. Например златното правило, което срещаме още у Конфуции: "Не прави другиму това, което не искаш да ти правят на теб". "

В този смисъл Фондацията се ангажира с насърчаването на междукултурните и междурелигиозни изследвания. Ръководителят на Фондацията Ханс Кюнг успява да спечели за това благородно дело все-повече видни личности на международния живот. През 2000 в Тюбинген произнесе реч британският премиер Тони Блеър, миналата година бившата председателка на комисията на ООН за човешките права Мари Робинсън. А преди няколко дни гост на Тюбинген бе генералният секретар на ООН Кофи Анан. Той държа реч на тема: съществуват ли днес универсални човешки ценности? Един въпрос, на който той даде категоричен отговор:

"Ценности като мир, свобода, социален напредък, равни права и човешко достойнство, които са фиксирани в Хартата на ООН и в Общата декларация за човешките права, са днес все така валидни, както и преди половин век, когато бяха формулирани тези декларации."

Но професор Кюнг е наясно, че налагането на промяна в съзнанието е дълъг и труден процес. Той е на мнение обаче, че са налице признаци за промяна към добро в света. Така например осъзнаването на простия факт, че икономиката се нуждае от екологията е вече огромен напредък. Той смята, че това именно е пътят, по който е възможно да се достигне до налагането на световния етос. При всички недостатъци в съвременна Европа, Ханс Кюнг вижда все пак там важни предпоставки, които имат образцов характер и за останалия свят: "Европа представлява в действителност реализацията на тази парадигма, която не е вече парадигмата на конфронтацията, преди всичко военната конфронтация, на агресията и реванша. Това е модел за взаимно разбирателство, опрощение, сътрудничество и интеграция. Европа, макар и с много недостатъци, показа как се прави това. Така че на нас ни се иска някъде в черна Африка да имаше нещо като ЕС. Същото може да се каже впрочем и за Латинска Америка."