1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Сбогом на терора?

Палестинското градче Калкилия притежава една политическа особеност: общината си има избран кмет, но като член на изповядващата насилие ислямистка групировка Хамас той се намира в израелски затвор. Междувременно заместникът му управлява Калкилия, но и той също е член на Хамас. Макар и Хамас решително да отхвърля всякакви официални отношения с Израел, в случая с Килкилия минимум контакти са все пак неизбеж

default

ни: селището е почти изцяло заобиколено от израелски заграждения. Може ли по този начин да започне известно обвързване на Хамас в прагматичната политика, което да отведе организацията в крайна сметка по-далеч от терора? Подобни примери от други ислямски страни има, но резултатите от тях са доста противоречиви. Повече информация от близкоизточния наблюдател на Дойче веле Петер Филип:

В повечето страни осъжданите не могат да се кандидатират на избори. А и надали биха имали шанс да бъдат избрани. За разлика от в Калкилия: на последните избори за общински съвет за кмет е избран Важди Каваз, макар че по всяка вероятност ще лежи в затвора до месец юли. Ала в Калкилия не са в сила общовалидните правила: Каваз лежи не в палестински, а в израелски затвор, поради за привържениците му той не е осъждан, а е по-скоро мъченик и този факт основно допринесе за изборната победа на кандидата на радикално ислямската групировка Хамас.

Подобна победа на Хамас в град на Западния бряг е нещо необичайно, но в случая Калкилия е в по-особено положение: градът с население от 45 хиляди души е почти изцяло обгърнат от израелски заграждения, състоящи се тук от висока няколко метра стена, отрязваща населеното място напълно от съседните селища и, разбира се, от израелскате територия.

Изборът на кмет от Хамас бе поради това до голяма степен израз на протест срещу израелския тормоз, същевременно обаче този избор допълнително обремени ситуацията. Защото Хамас продължава да се числи към непримиримите врагове на Израел и декларираната цел на групировката е премахването на еврейската държава. Досега Хамас води крвопролитна борба чрез терор за постигането на тази цел. Не е и ясно, как може да стигне до нормализиране на отношенията между израелци и палестинци, докато палестинците изпитват толкова силни симпатии към изявените врагове на Израел.

Дотук с теорията. На практика обаче нещата биха могли да изглеждат и малко по-различно: въпреки, че не приема Израел Кавас, както вече прави неговият заместник Ал Мазри, ще трябва да установи контакти с израелските власти, за да гарантира на града поне минимум нормалност. А и в Израел междувременно вече разбраха, че подобни свободно избрани функционери от Хамас трудно могат да бъдат бойкотирани, защото в такъв случай под въпрос се поставят и самите свободни избори. Британски а също и американски дипломати също вече започнаха предпазливи контакти с кметството в Калкилия, макар и правителствата им, както и целият ЕС, в това число и германската Федерална съдебна палата – да окачествяват Хамас като терористична организация.

Оптимистите се надяват, че чрез подобно обвързване на политическата сцена Хамас ще се промени и ще стане по-умерена. Надежда, за чието осъществяване досега почти няма признаци, но прецеденти в арабския свят има. Като например в Ливан, където ислмистката шиитска милиция Хизболах все повече се превръща в политическо движение и втора по значение политическа сила в държавата. Може би донякъде и в Египет, където привърженици на Мюсюлманското братство пренасят все повече действията си срещу президента Хосни Мубарак от терора към политиката.

Че подобна легална политизация на ислямистките групи с пълна сила може да доведе до повече умереност, вече бе демонстрирано навремето в Йордания от някогашния крал Хюсеин. Вместо да забрани ислямистите, той им разрешава политическа дейност и те се кандидатират за парламента. Още при първия си опит бележат голям успех. По-късно обаче проличава, че ислямистите, когато се сблъскат с условията на реалната политика, също не са в състояние да постигнат повече от други политически сили и така в Йордания те губят част от мандатите си.

Обратното за съжаление се случва в алжир, а това е и за мнозина сериозно предупреждение: след разрешаването на свободни избори ислямистите от т.н. “Ислямски фронт за спасение” печелят в 1991 год. първия тур от тези избори, а военните предотвратявят втория тур, опасявайки се, че ислямистите ще завземат властта. Последствието е дългогодишна гражданска война със стотици хиляди загинали алжирци.