1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Сближаване между Индия и Пакистан - коментар от Томас Бертлайн

Нима тъкмо хардлайнерите в Индия и Пакистан ще постигнат очакваното от половин век сближаване? Шансовете изглеждат добри след сензационната среща на четири очи между лидерите на двете страни вчера, смята нашият коментатор Томас Бертлайн.
Най-после и това стана: президентът на Пакистан Первез Мушараф и министър-председателят на Индия Атал Бехари Ваджпайе проведоха едночасов разговор в рамките на срещата на високо равнище на южноазиатските държави в Исламабад. През последните дни напрежението беше голямо: ще се срещнат ли, няма ли да се срещнат, питаше се цял свят, давайки си постепенно сметка колко сложни са индийско-пакистанските отношения.

Най-напред индийците трябваше дълбоко да поемат въздух, преди да се съгласят на този разговор. Прекалено силни бяха опасенията им, че Пакистан просто се опитва да направи голям дипломатически удар. Освен всичко друго, до момента Ваджпайе категорично отказваше преки преговори, преди Пакистан да е прекратил подкрепата си за радикалните въоръжени групировки в индийската част от Кашмир.

Очевидно обаче напоследък и Делхи, и Исламабад са сменили курса. Те предпочитат да оставят на заден план споровете около нарушаването на човешките права и тероризма в Кашмир и вместо това да гледат напред заедно с другите си партньори от региона. Търси се повече регионално сътрудничество, най-вече в икономическата област, но в същото време и Индия, и Пакистан сигнализират гъвкавост в евентуалните преговори за Кашмир.

Какво ще става занапред между двете съседни страни? И в едната, и в другата столица има както оптимисти, така и хронични скептици. Мъчително положените основи на някакво доверие не са достатъчни като фундамент за делови преговори. Въпреки това шансовете са отлични, а мирният процес има перспектива. В негова полза са повечето вътрешнополитически фактори в двете страни, в негова полза е международната ситуация и развитието на икономиката.

В Индия управляващата Индуистка националистическа партия Джаната сякаш вече е решена да използва сближаването с Пакистан като важен аргумент в предизборната си кампания. В началото на декември Джаната спечели местните избори в няколко важни щата и сега се стреми към предсрочни парламентарни избори още напролет. Показателно е, че напоследък в предизборните си кампании Джаната съзнателно избягва подклаждането на антиислямски настроения, но въпреки това печели победа след победа. Партията явно няма нужда да поляризира от тактически съображения, защото занапред изборите навярно ще се печелят в центъра.

Наблюдателите подчертават, че едно индуистко националистическо правителство по-лесно може да сключи мир с Пакистан. Ако подобен опит направи лявоцентристката коалиция, атаките откъм десния политически фланг ще бъдат просто неудържими. Подобно е положението и в Пакистан. Едно цивилно правителство, което прави прекалено много отстъпки на Пакистан, би си имало доста неприятности с армията - доказа го лично Первез Мушараф с извършения през 1999 година преврат срещу правителството на тогавашния премиер Наваз Шариф. Сега в лицето на Мушараф армията държи властта, а ислямските партии имат небивало влияние в политиката. Именно един от ключовите им представители, Маулана Фазлур Рехман миналата година направи неочаквано умерени изказвания по време на едно свое пътуване в Индия. Така в Пакистан единствените противници на помирението с Индия остават ислямските екстремисти в Кашмирския регион. Те са и основният проблем на Первез Мушараф, който трябва да ги държи в максимална изолация не само поради страх от нови атентати, но и заради международната общност. След 11 септември 2001 година САЩ поеха една доста по-активна роля в политиката в южноазиатския регион. Оттогава насам Вашингтон не гледа с добро око нито на въоръжаването на радикални ислямски групировки, нито пък на ядрените жестикулации между Индия и Пакистан. САЩ упражняват все по-силен натиск, особено върху Исламабад, за сближаване между двете враждуващи съседки.

И накрая - икономическият фактор. В момента и Индия, и Пакистан преживяват стопански бум и подем в рамките на глобализацията. Индийската икономика междувременно настигна китайската по темпове на растеж, а борсовите курсове в Карачи се покачват с бързина, която е непозната по други борси. Това икономическо отваряне е в противоречие с политическата изолация, поради което на срещата на високо равнище в Исламабад бяха поставени основите на един бъдещ стопански съюз. Най-вече големите предприемачески организации с всички сили се борят за помирение, а тяхното лоби не бива да бъде подценявано. С две думи: 2003 беше година на предпазливо сближаване в региона. По всичко личи, че през 2004 този процес може да набере скорост.