1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

САЩ търсят пътища за по-нататъшна изолация на Иран

След като в края на декември Съветът за сигурност на ООН наложи единодушно санкции срещу Иран, сега САЩ търсят начини за по-нататъшната изолация на страната. По непотвърдени данни една от обсъжданите мерки е да бъдат замразени авоарите на най-голямата иранска банка “Сепах”, която има филиали в Париж, Франкфурт и Рим. Така биха били засегнати не само интересите на Иран, но и на износители, които поддържат тъ

Иранският президент Ахмадинеджад при откриването на нова инсталация с лека вода

Иранският президент Ахмадинеджад при откриването на нова инсталация с лека вода

рговски отношения с Техеран.

Мерките срещу “Бенк Сепах” официално не са следствие от решението на СС за налагане на санкции срещу Иран. По-скоро те са част от водената от Белия дом кампания срещу Техеран, която използва вратички в американското законодателство, и чиято основна цел е да въвлече и други страни в усилията за налагане на икономически бойкот на Иран.

Така напр. Вашингтон се позовава на закон от 1984 година, който забранява търговията със страни, които подпомагат тероризма. Стъпва се и върху указа за Иран и Либия от 1996 година, както и върху президентския декрет от 2005-та, който забранява транзакции за страни, подозирани, че подпомагат програми за разпространение на оръжия за масово поразяване.

Тези закони и други разпоредби засягат също и страни като Сирия, Северна Корея и Куба. На прицел сега обаче основно е Иран, както и страните, които търгуват с Иран. Същевременно Вашингтон не се задоволява само с областите, посочени в резолюцията на СС за Иран, а с това и върху основната сфера на загриженост – атомната програма на Техеран. През миналата година към каузата бяха привлечени четири големи европейски банки, които сведоха до минимум отношенията си с Иран. Това са швейцарските “Ю-Би-Ес” и “Креди Сюи”, холандската “АМРО” и британската “Ейдж-Ес-Би-Си”. Всичките четири банки се подадоха на американския натиск с цел да не застрашат своите лични интереси в САЩ. Това е тактика, която може всеки момент да бъде използвана и спрямо други големи международни банки.

На това Иран отвърна като ускори процеса на преминаване от доларови към евро-позиции във външната си търговия. Тази мярка естествено не дава на Техеран сигурност срещу нарастващия натиск от САЩ.

Подобно на финансовата сфера под натиск попадат основно европейските търговски партньори на Иран, особено след приемането на решението за налагане на санкции на Техеран. Най-малкото заради неизвестността, която цари от тогава. Така напр. през последните дни Съюзът на германските производители на машини и съоръжения призова правителството в Берлин да оповести ясни правила относно наложеното от ООН ембарго срещу Иран. Клаус Фридрих от външнотърговския отдел на Съюза на германските машиностроители твърди, че в резолюцията на ООН не са дефинирани ясно партньорите, с които не може да се правят сделки:

“Говори се, че в ембарговия списък са изброени определени институции, без да се посочват техните филиали или дъщерни формирования, и от нас се очаква сами да установим, кои от тях също попадат под ударите на ембаргото. Съжалявам много, но щом политиците поставят някого под ембарго, то той трябва дар бъде изрично назован. Само тогава ние можем да изпълняваме тези предписания”.

През 2005 година германското машиностроене е изнесло продукция за Иран на стойност 1.5 млрд. евро, а за 2006 година се очакват и по-добри резултати. Сега от Съюза на германските машиностроители се опасяват, че бизнесът им с Иран ще пострада заради непредвидими решения на МААЕ, че от това ще бъдат загубени позиции в конкуренцията с други фирми-доставчици, че ще нарасне рискът за износителите, и че не е предвидена правна защита за тях при неизпълнение на съществуващи договори, за което са предвидени неустойки.

Подобни опасения не притесняват никого в САЩ, защото Вашингтон бойкотира Иран още от революцията през 1979 година. А изгодите от бизнеса с Иран, които извлякоха предимно европейски фирми, а напоследък и Китай, винаги са били трън в очите на американските компании и на американските политици. В крайна сметка всичко опира до политиката, смята още Фридрих:

“Иранският въпрос е трайна тема. Търговията с Иран винаги е била политически оцветена, а откакто Техеран има ядрена програма, и това е от повече от 10 години, за нас е ясно, че нараства политическият риск.”

През последните години политиците отказваха да наложат санкции на Иран. Ако сега тази политика трябва да се промени, то бизнесът няма да и се противопоставя. Но той очаква повече яснота и повече прозрачност от политиката.