1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

САЩ се нуждаят от нова стратегия за Ирак

Подготвят ли САЩ нова стратегия за решаването на иракския конфликт, след като мнозина американски политици, в това число и бившия външен министър Джеймс Бейкър открито намекват, че е нужна промяна на курса. Коментар на Петер Филип.

Група експерти около бившия държавен секретар Дж. Бейкър предлагат корекция на курса спрямо Ирак

Група експерти около бившия държавен секретар Дж. Бейкър предлагат корекция на курса спрямо Ирак

Предложенията за промяна в курса ще станат известни едва след изборите за Конгрес през ноември. Още отсега обаче проникват някои сведения за очакваните помени. Нищо драстично няма да се случи явно, а най-малкото пък привбързано изтегляне на войниците от Ирак или разпределяне на страната на няколко – до голяма степен – автономни- области за кюрди, шиити и сунити. Ще става дума най-вече за нова стратегия за регионално сътрудничество. Вашингтон трябва да е готов да преговаря със своите врагове – се чува от обкръжението на бившия външен министър Джеймс Бейкър. Това пък означава, че американското правителство смята да поведе преговори с Дамаск и Техеран, на които да ги убеди да намалят подкрепата си за бунтовниците в Ирак и да се опита да създаде основа за общи интереси в страната. Тази основа – впрочем отдавна вече същестував: и поне в Техеран тя отдавна е неофициално призната. След дългите години на войната и на напрежението с Багдад, Иран има основателен интерес от това, съседната му страна по възможно най-бърз начин да се стабилизира и нормализира. Защото спокойствието в Ирак обещава и подобряване на отношенията с Иран. Още повече , че след свалянето на режима на Садам Хюсеин, политическата власт в Ирак е в ръцете на шиитското мнозинство. Сирия също имаше не малко проблеми с Ирак в миналото и изобщо не скърби по режима на Садам. Както Техеран, така и Дамаск обаче понасят чести критики и атаки от страна на Вашингтон. Иранците – поради атомната си политика и неотстъпчивост, а сирийците – поради ролята им в ливанския конфликт и поддръжката за радикалните палестински групировки. Затова и двете страни отдавна са се нучили, че могат да използват Ирак като метод за оказване на натиск срещу САЩ. Ако пък американците подложат Сирия и Иран на прекалено голям натиск това без съмнение може и ще доведе до ново засилване на антимериканските сили и настроения в Ирак, което ще усложни и без друго безизходната позиция на Вашингтон в региона.

Сегашното американско правителство би трябвало да знае това, въпреки това обаче то не показва, че има намерение да понесе последиците от всичките си досегашни действия. Така например министърът на отбрната Доналд Рамсфелд съвсем наскоро отново заклейми “отрицателната роля” на Сирия и Иран в иракския конфликт. На хора като Рамсфелд изобщо не им минава през ума, че е възможно да преговарят с Дамаск или с Техеран. Вместо това те желаят да увеличат военния натиск срещу двете страни.

Препоръката на експертите около Джеймс Бейкър идва следователно съвсем на място, защото тя се отнася именно до констатацията ,че Вашингтон не може да си позволи никакви нови военни авантюри в региона , а вместо това е нужно да намали броя на своите потенциални и реални врагове. Това – като предпоставка – за бъдещо планирано, а не хаотично изтегляне на американските войници от Ирак – без страната да бъде излагана на опасността за пълна гражданска война.