1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

САЩ военни бази

Американски експерти коментираха изявлението на президента Джордж Буш, че през следващите 10 години Съединените щати ще изтеглят хиляди войници от базите в Европа и Източна Азия. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

Германски войник и негова колежка от САЩ

Германски войник и негова колежка от САЩ

След изявлението на Буш в понеделник, политически и военни специалисти отбелязаха, че новините за предстоящо изтегляне на американски войски от части на света където те са нежелани, са добре дошли, но че липсата на подробни данни за плановете ги настройва подозрително спрямо истинските намерения на администрацията. ”Дяволът се крие в подробностите”, казват те. Президентът и други висши представители на администрацията, които се изказаха публично, наистина направиха всичко възможно да представят плановете само в най-общи линии.

Доста ясно е, че войски от Германия и Южна Корея ще бъдат преместени в Източна Европа и Централна Азия. Но въпросът за това какво точно ще бъде американското военно присъствие в Източна Европа остава открит. Няма отговор и на това в кои точно източно-европейски и централно-азиатски държави ще бъдат разположени новите военни единици на Съединените щати. По данни на администрацията, повече от половината бази на Съединените щати в Европа ще бъдат закрити, но голямата част от войниците ще се върнат в Америка. Военните анализатори, които коментираха плановете, са на мнение, че военното присъствие на Америка в бази в ”новите страни” ще е съвсем скромно, може би много по-скромно дори от очакваното досега.

Няма яснота и за това в кои точно източно-европейски държави ще бъдат изпратени американски войски. От месеци се споменават различни имена, сред които България например ту присъствува, ту отсъствува. Маркъс Корбин, старши анализатор от вашингтонския изследователски Център за информация по отбраната, е посочва България, Полша и Узбекистан като най-вероятни наследници на големите бази в Германия. Други специалисти говорят за Полша, Узбекистан и Румъния. Специалистите признават, че вероятността една държава да се сдобие с някакви американски военни бази на своя територия е толкова по-голяма колкото по-голяма е била нейната поддръжка за външната политика на Вашингтон, най-вече в случая с Ирак.

Корбин очаква новите бази да бъдат създадени ”доста скоро”, но и той не посочва по-конкретни срокове. Спеицалистът подчертава, че тези ”бази” ще бъдат по-скоро оборудвани военни лагери осигуряващи достъп при евентуална криза. Тяхното използуване смята той ще е главно в случаи на спешност. Други военни анализатори твърдят обаче, че новите бази няма да се използуват не само за спешни акции, а ще функционират постоянно като тренировъчни лагери. При всички случаи изглежда, че не може да се очаква голям брой амеркански войници да се настанят в България или в някоя от другите източно-европейски държави. Докато около 15,000 работни места в Германия съществуват благодарение на базите, казват специалистите, това не може да се очаква в Източна Европа. Те обаче отбелязват, че дори ограниченото американско присъствие ще донесе икономически облаги, особено в страни като България и Узбекистан.

Докато създаването на бази в България може да стане след няколко години, ситуацията в Узбекистан е различна - американското присъствие там и сега е голямо поради операциите в съседен Афганистан.

Друг известен експерт по въпроси на отбраната и външната политика на Съединените щати, Тед Карпентър от политическия институт "Катон" във Вашингтон, атакува 10-годишния срок за извършването на промените, който според него бил абсурден. Разтеглянето на плана във времето може да доведе до провала му, смята той. На практика всички коментатори са единодушни, че ре-дислокацията има смисъл само ако се проведе бързо, а не в обявените 10-годишни срокове.

Професорът по политология от Калифорнийския университет Чалмърс Джонсън, автор на остро-критични статии и книги за външната политика на Съединените щати, обръща внимание на друг аспект от плановете. Той казва, че не бива да се вярва на намеренията на администрацията, която просто искала да намали американското военно присъствие в едни точки и да ги увеличи в други като България и други страни на Източна Европа. Джонсън признава, че в тези страни американците ще са по-добре приети отколкото в Германия, Южна Корея или Япония, но в същото време е на мнение, че новият ”отбранителен” ход на Америка съвсем не означава намерение за смекчаване на милитаризма й.