1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Саркози и реформите

След завръщането от отпуската си в Америка, която предизвика толкова коментари, френският президент Саркози отново се заема с програмата си за реформи. Анализ на швейцарския в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”:

default

Президентът се завърна от почивката си в Ню Хампшър, външният министър е на посещение в Багдад – доскоро при подобен мизансцен неизбежно бихме помислили, че става дума за титуляра в Белия дом и за шефа на американската дипломация, но в никакъв случай за френския държавен глава Саркози и неговия външен министър Кушнер. След неофициалната среща Буш-Саркози в Кенибънкпорт, визитата на Кушнер в Ирак маркира нов етап в процеса на разведряване и сближение между Париж и Вашингтон.

Скоро се навършват първите сто дни от влизането на Саркози в Елисейския дворец. За равносметка е все още рано, но няма съмнение, че новият президент спази предизборното си обещание за започването на енергични реформи. Пакетът от финансови и данъчни мерки, затягането на наказанията за рецидивисти, рамковият закон за минимално равнище на работа при стачки в обществения транспорт и ограничената университетска реформа – всичко това бе гласувано на бърза ръка от парламента. След извънредната сесия на Националното събрание през юли, през септември предстои нова такава.

Само една от приетите реформи не издържа проверката на Конституционния съд. Косъм в супата съдиите откриха във финансовия пакет: става дума за лихвите на ипотеките върху жилищната собственост. Това е наистина удар за президента и правителството, но не от голямо значение, още повече, че сега се полагат усилия целта да бъде достигната по заобиколни пътища.

По-неприятни са признаците за отслабване на стопанската конюнктура и все още трудно поддаващите се на калкулации последствия от борсовата криза във връзка с вълнението на американския пазар за недвижимо имущество. Още миналата седмица по указание на Саркози министърката на икономиката и финансите Лагард трябваше да прекрати преждевременно отпуската си и да направи няколко успокояващи телевизионни изявления.

В същото време опозицията продължава да залага на обвиненията си срещу Саркози в “хиперактивизъм” и “вездесъщност”. Държавният глава изживява нещо, познато главно от политическата действителност в САЩ: каквото да направи или да не направи, той винаги е виновен в очите на критиците си. С подробностите около сделката с Кадафи за освобождаването на българските медицински сестри ще се занимае издействаната от социалистите специална параламентарна комисия; ролята на президентската съпруга Сесилия вероятно също ще бъде тема на разискванията.

Поради липса на други възможности за нападки, лявата опозиция се опита да предизвика завист във връзка с американската ваканция на семейство Саркози: според самия държавен глава тя била финансирана от две близки по-скоро на жена му семейни двойки. Предшествениците на Саркози, Ширак и Митеран, почти никога не бяха притеснявани от подобно взиране в личния им живот. Офанзивната стратегия на новия френски президент предизвика огромно объркване сред социалистите, което никакви опити за отклоняване на вниманието не могат да прикрият повече.