1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Само "инцидент" ли са безредиците в Кабул?

След сблъск на американска военна кола с граждански автомобил в афганистанската столица Кабул се стигна до тежки сблъсъци. Демонстрациите и насилието показват нарастващото недоволство на населението от обществените промени в последните години, коментира Петер Филип.

default

Последните тежки безредици в афганистанската столица Кабул от свалянето на режима на талибаните насам са следствие на трагично транспортно произшествие, уверяват говорители на американските въоръжени сили и на афганистанското правителство. Радикални елементи се възползвали от инцидента, за да демонстрират срещу американските части и чужденците. Може и да е така. Но произшествието беше капката, която преля чашата. Населението на Афганистан няма нужда от демагогските подстрекателства на нелегално действащи талибани, за да се настрои срещу чужденците. Особено в Кабул то ежедневно наблюдава как по препоръките и под ръководството на чужди сили страната се отдалечава от онова, което афганците смятат за традиционен живот и ценности. Същевременно хората с отчаяние констатират, че тези промени не са от полза за повечето от тях, че бедните обедняват още повече, а самозваните военачалници забогатяват все повече и придобиват все по-голяма власт.

Че и свалянето на талибаните не е било непременно “освобождание” или поне не се възприема по този начин. Новите господари наистина строят училища, болници и шосета, но както и преди са заплетени в борбата с отново надигащите се талибани. Особено американските части не се церемонят много с афганците: бомбардират селища и убиват невинни, ако има подозрения, че там се куриват талибани, накърняват чувства, които не разбират, а не се и опитват да разберат. Не е чудно, че транспортното произшествие тутакси бива тълкувано като израз на такъв тип високомерие.

От четири години и половина положителните промени са по-скоро козметични и се ограничават до външни неща. Отрицателните последици на войната в Афганистан обаче са постоянно отчание и ежедневен страх и то без признаци, че на това ще се сложи край. Обратното, прогнозите са, че Афганистан ще се “нормализира” едва след десетилетия, а може би и едва след няколко поколения. Но онова, което американците или европейците възприемат като “нормално”, за повечето афганци е крайно ненормално. Колкото повече нараства съпротивата срещу това развитие, толкова повече СЩ, а с тях и европейците, допринасящи за “нормализирането” ще попадат в прицела на бунтуващи се демонстранти. Хамид Карзай също ще бъде атакуван. Афганистанският президент обяви наистина, че инцидентите с американската армия се разследват и ще бъдат изяснени; знае се обаче, че Карзай няма власт да привлече под отговорност евентуалните виновници от американска страна. Но ако те се измъкнат ненаказани, това отслабва неговото правителство и засилва съпротивата срещу чуждите сили в страната. Не само срещу американците, а и срещу всички онези, които представляват част от този опит за въвеждане на нов ред в Афганистан.