1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Садам Хюсеин пред съдията

Също както преди три години Милошевич в Хага, така сега и Садам отрича правомощията на извънредния съд, пред който е изправен.

Той бил президентът на Ирак, твърди той, макар в момента да прилича повече на позападнал джамбазин. Истинският престъпник бил Джордж Буш, именно той трябвало да бъде изправен пред съда - беснее Садам и отказва да подпише съдебния протокол.

В действителност става дума за преодоляването на кошмарното наследство от дългогодишното управление на Садам Хюсеин, за подтисничество, войни и убийства, индивидуални и масови. Светът все още не разполага с действен инструментариум за безостатъчното разнищване на цялата истина за такива чудовищни престъпления и техните извършители: на Нюрнбергските процеси победените бяха съдени от победителите; Международният трибунал в Хага бе учреден от ООН; а в Багдад бе създаден извънреден местен съд.

В други случаи - например бившия румънски диктатор Чаушеску - се действа по бързата процедура. А на някои - като починалия в саудитска емиграция угандски диктатор Иди Амин - им се позволява просто да напуснат страната. Никой свален владетел в арабския свят не е бил изправян досега пред съд. Садам знае това отлично, тъй като той участва активно в ликвидирането на някои от своите предшественици.

Съмнително е обачи дали Садам съзнава колко по-добре се отнасят сега към него. Защото едно със сигурност му е ясно: че присъдата срещу него отдавна вече се знае. Именно затова новото преходно правителство възнамерява да въведе отново отмененото от американците смъртно наказание. Освен това и оцелелите жертви искат смъртта му. Съдът едва ли ще може и ще иска да се възпротиви на този натиск.

Точно това обаче придава на този процес малко съмнителен характер, защото тук не може да се очаква истинска справедливост. Извършените престъпления са направо чудовищни, а и право и справедливост не винаги се покриват изцяло. Освен това иракската правосъдна система в продължение на десетилетия служеше на неправдата, така че не е логично да се очаква от един набързо съставен специален трибунал да издържи сега изпитанието за съдебно безпристрастие. Може би трябваше да се изчака идването на власт на едно редовно избрано правителство. Защото това е съдът на едно преходно правителство.

Това правителство естествено е силно заинтересувано от процеса: Садам бива представен като един дребен, безсилен, налудничав фанатик, който не може да има никакви последователи. САЩ се отървават от обвинението в "правосъдие на победителите". А правителството би могло и да набере точки на международната арена в случай на гладкото протичане на процеса. Дали обаче тази съдебна зала ще се окаже мястото за истинско преосмисляне на времето на диктатурата е повече от съмнително.