Саакашвили | Политика | DW | 28.11.2003
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Саакашвили

Михаил Саакашвили учи в Киев, Флоренция и Страсбург преди да завърши юридическото си образование в Колумбийския университет, Ню Йорк. През 2000 президентът Шеварднадзе го привлича обратно в Грузия, като го прави министър на правосъдието - и 33-годишният тогава Саакашвили се заема енергично с новата си работа. Най-вече с битката срещу корупцията. На едно заседание на кабинета, той развява пред телевизионната камера снимки със скъпите вили на някои от министрите и иска да знае от колегите си как могат да си позволят това с месечна заплата от 100 долара. Той много скоро разбира обаче, че Шеварднадзе не го подкрепя и след по-малко от година подава оставка.

Разочарован Саакашвили се присъеднява към опозицията. През 2001 той основава партията Национално движение, с която на следващата година влиза триумфално в градското събрание на Тифлис. Оттам той започва своята борба срещу президента и неговото правителство, защото Саакашвили вини лично Шеварднадзе за проблемите на Грузия - корупция, непотизъм, бедност:

"Всички се обогатиха от Шеварднадзе - освен нас. Неговото господство ни смаза, макар да очаквахме много от него. В началото на 90-те години си мислехме, че той ще бъде бащата на една демократична и процъфтяваща нация. Но той се оказа баща само на собственото си семейство."

И така Националното движение участва в паррламентарните избори от началото на ноември под лозунга "Грузия без Шеварднадзе". Макар Саакашвили да не се кандидатира за място в парламента, той е лицето и двигателят на опозицията. Той обича общественият интерес към личността си, обича и конфронтацията; нещо повече - той сякаш обича да провокира.

Същевременно той умее да мотивира и да мобилизира масите. Саакашвили действа емоционално и импулсивно. Именно той е човекът, който еднолично реши в последна сметка да се атакува парламента - един безкръвен ход, завършил с оставката на президента Шеварднадзе.

Критиците му се опасяват, че Саакашвили е абсолютно непредсказуем. Ето мнението на Александър Рондели, директор на Грузинската фондация за стратегически и международни изследвания:

"Саакашвили става все по-популярен. Той е един шармантен млад мъж с водачески качества. Мнозина обаче се съмняват в способностите му. Той явно е радикален човек. Само че да се опонира е едно, съвсем друго е да бъдеш отговорен държавник."

Впрочем след поемането на властта от опозицията, Саакашвили явно посмекчи тона. Като президент той ще трябва да прави компромиси, да търси съюзници, а това не е неговата сила. Затова благоразумната Нино Бурдшанадзе щеше да бъде може би по-добрият кандидат. Само че в момента народът иска само едно - както обяснява Елена Тевдорадзе:

"Народът иска водач като Миша Саакашвили. Той е радикален в смисъл, че взема бързи решения и гледа бързо да ги осъществи. А хората точно това искат. Те искат бързо да навлязат в бъдещето, една бърза промяна."

Изобщо очакванията са големи, може би прекалено големи, тъй като след събитията от последните дни много грузинци виждат в Саакашвили героя, който ще ги спаси от бездната.