Ръждясала носталгия | Новини и анализи от България | DW | 04.04.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ръждясала носталгия

Под натиска на българското правителство през седмицата отново беше отложено окончателното спиране на металургичния комбинат „Кремиковци”. По този повод Георги Папакочев размишлява за носталгията по социализма.

default

"Кремиковци" - раждясалото наследство

Тази седмица галваничното „потръпване” на ръждясалия и напълно обречен най-голям замърсител на София беше предизвикано от някакъв евентуален инвеститор от Бразилия. Този според министъра на икономиката и енергетиката Димитров можел да прояви интерес към някогашния безсмислен металургичен гигант, който от години прахосва безогледно средства и енергия и създава нездрави илюзии на своите хиляди, отдавна тежащи на държавната хазна работници. Отново се разнесоха воплите на вечните носталгици „Спасете комбината от гибел!”, „Не погубвайте нашата гордост и минало!”, „Икономиката има нужда от „Кремиковци” и тям подобни сърцераздирателни призиви с поглед не напред, а във времето, когато всички се радваха на максимата

Arbeitnehmer aus Sofia, Bulgarien Proteste gegen Stahl-Hersteller Kremikovtzi wegen unbezahlten Löhnen

Затварянето на металургичния комбинат "Кремиковци" отново се отлага

„те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.

На никого обаче, дори и днес не минава през главата, че някогашното плодородно и чисто Софийско поле би могло отново да поеме дъх, ако жълтите отрови от комините изчезнат! Малцина отсега биха видели в част от грозните ръждясали халета оригинални изложбени и концертни зали, ателиета на художници и скулптори, спортни съоръжения и други полезни за двумилионния град неща, подобни на стотиците трансформирани някогашни индустриални чудовища в Европа и по света.

Подобна е ситуацията с рушащия се от години и отблъскващ със своята грозота, нелепост и соц-помпозност паметник „1300 години България” пред НДК. Вместо да бъде изпратен в небитието, където всъщност отдавна младите българи за себе си са го поставили, същите тези вездесъщи носталгици организираха неговия ремонт и реставрация, за да потвърдят за сетен път своето „Ние продължаваме да сме тук и да управляваме!”. Вижте и

страховитото идеологическо чудовище на връх Бузлуджа!

Bulgarien Land und Leute Sofia Denkmal Hakenkreuz Schmiereien

Какво да правим с паметниците на социализма?

Всяко лято червените поклонници на своето „незабравимо минало” с хиляди се събират около рушащото се грозно комунистическо светилище, глътнало на тоталитарната държава десетки милиони левове! Да не говорим за „войниците-братушки” с автомати и техните вечни посрещачи, които ще продължават да стряскат пътниците на спирката на новото софийско метро или които неизменно ще „респектират” от пловдивското тепе жителите на красивия старинен град!

История, казват носталгично беловласите орденоносци и някогашни „Герои на труда”, това е нашата младост, нашият живот! Пропаганда, твърдят доскорошните наивни и обезверени митингови изпълнители на „Времето е наше” и „Кой не скача е червен”. Пълни глупости, отсичат младите, които вече предложиха на мястото на всички паметници на 20-годишната носталгия да се постави пластмасовото клекало на чешкия модернист Черни. А може би те наистина са прави...

Автор: Георги Папакочев

Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва