1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

“Руското чудо”

- под това заглавие берлинският всекидневник “Ди Велт” се на процъфтяващата предимно благодарение на високите цени на нефта и газа, но изпълнена с противоречия руска икономика:

Новият тръбопровод през Балтийско море

Новият тръбопровод през Балтийско море

Гостите са се събрали на новогодишен прием в зала “Давос” на луксозния суисотел “Красные холмы” и са в очакване на благата вест. “Що продължим да увеличаваме производството”, се провиква Сергей Бондачиков, слаб мъж с пригладена назад червеникава коса. Шефът на “Роснефт” трябва да крещи, защото микрофонът отказва. Това обаче ни най-малко не пречи на доброто му настроение, защото след успешното предлагане на борсата и новите рекордни добиви не може да се говори тихо.

Коледни и новогодишно тържества от този род са чести в Москва тези дни. Икономическите лидери на Русия са в триумфално весело настроение. Безспорно Русия преживява значителен възход. От 2001 г. икономическият прираст е между 5 и 7 % годишно, страната изплати дълговете си и регистрира бюджетни излишъци. Дрезднер банк и други финансови институти дори заговориха ва “руски ренесанс” и за “драматично подобряване на макро-икономическите рамки” от 1998 г. насам. Все по-често някогашният изоставащ ученик Русия жъне похвали като икономически отличник.

Който обаче се вслуша по-внимателно може да чуе и предупреждаващи гласове. “Ако цените на нефта не се покачат отново силно, сегашните тенденции ще доведат до изпаряване на сегашните бюджетни превеси”, предупреждава например Световната банка Русия в един свой нов доклад. И поставя по този начин пръст в раната. Руското икономически чудо всъщност не е чудо, а преди всичко последствие от учетворяването на цената на петрола от 1998 г. Без това нарастване Русия според единодушното мнение на експертите нямаше така драматично да подобри макроикономическите си данни. Единство цари обаче и по въпроса, че Русия досега разумно се разпорежда с огромните парични потоци. Страната не само върна дълговете си, а и натрупа мощен стабилизационен фонд, за който се твърди, че съставлява 285 милиарда долара. По този начин Русия е похвално изключение сред нефтодобиващите страни, смята Арнаб Дас, експерт от инвеститорския клон на банката Дрезднер Клайнворт за нови пазари. “По този начин Русия е относително подсигурена срещу шокове в останалата част на света”, изтъква Дас и обещава, че нещата ще продължат да се развиват добре в Русия. От Световната банка обаче пеят съвсем различна песен: “Драстичен спад на петролните цени би вкарал платежния баланс бързо в дефицит, тъй като капиталовите потоци временно ще се забавят или ще обърнат посоките си.”.

Който се занимава с икономическото развитие на Русия, е принуден да живее с противоречията. Особено осезаемо е това при нарастващото влияние на държавата при успоредно развиващата се капиталистическа риторика. От началото на първия маандат на путин в 2000-та година, държавата не само си осигури достатъчно власт над-важните предприятия, а и форсира мощна концентрация. Газовият монополист “Газпром” погълна “сибнефт”, нехтената фирма на милиардера Роман Абрамович. Държавната фирма Роснефт пое голяма част от концерна “Юкос” на вкарания в затвора Михаил Ходорковский. И в други браншове държавата поощрява сливанията. Така например в производството на алуминий се обединиха концерните Русал и Суал.

Путин залага на ренационализация най-вече в енергетиката. Чуждестранните инвеститори са наистина добре дошли и в енергийния сектор, но за разлика от през 90-те години вече няма да играят главна роля. Спорът около най-крупният руски проект за втечнен газ “Сахалин 2” е най-добрата илюстрация в това отношение. Този проект беше доскоро изцяло в чужди ръце. Натискът срещу основният собственик “Шел” обаче напоследък се усили дотолкова, че Шел трябваше да се съгласи Газпром да поеме мнозинството дялове. Оттук се усилва впечатлението, че Русия все повече ограничава чуждестранните инвеститори, а същевременно иска свободен достъп до западните пазари.

В Европа на руските фирми често се гледа с недоверие, дали това е оправдано или не.