1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Руските фирми имат силно присъствие в Сърбия

В спора за Косово Сърбия има в лицето на Русия силен съюзник, защото Москва може да налага вето в Съвета за сигурност на ООН.

Сърбия на свой ред възнаграждава руската подкрепа за Косово с политика на отворените влати за руските икономически интереси. Ето още по темата:
За сръбския премиер Войслав Кощуница причините за руската подкрепа не са толкова важни. Главното е Сърбия да има Москва като силен и надежден партньор Така смята икономическият експерт Миомир Бркич:

“Мисля, че тук си имаме работа със стратегическо преориентиране на сръбската икономика и политика към Русия. Премиерът Кощуница се стреми към това, откакто застана начело на правителството за пръв път преди три години и половина. Още през 2005 г., когато въпросът за Косово още не беше навлязъл в сегашната си гореща фаза, Сърбия вече предложи на Русия усилено коопериране.”

Сръбско-руското приятелство е със стари традиции, реанимирано по време на разпадането на Югославия през 90-те години. Фактът, че Сърбия тогава бе много изолирана, изигра важна роля. Предадени и мразени от цял свят сърбите потърсиха топлина и близост от православните братя. Тогава последва първото разочарование. След като Русия не успя да предотврати въздушните удари на НАТО СРЕЩУ Сърбия, сърбите се почувстваха изоставени и от руските братя. След смяната на властта през октомври 2000-та г. и сформирането на първото демократично правителство Сърбия се опита със закъснение да се сближи със Запада. Страната отвори пазарите си за Австрия, Германия и САЩ. За руснаците тогава почти нямаше място. Това междувременно е променено, заявява Андрей Хрипунов, руският търговски представител в Сърбия:

“Ако нашитте фирми някога са имали проблеми на сръбския пазар, то тези проблеми отдавна вече са разрешени и забравени. Когато хората работят заедно, е нормално, да се стига до проблеми. Така ще бъде и в бъдеще”.

Както изглежда понастоящем, бъдещето за руските фирми ще бъде по-печелившо от миналото. Поне за големите концерни. Газпром планира да се включи в сръбския нефтодобив, а също така и да строи голям подземен газов резервоар в сръбската провинция Войводина. Проверява се също и възможността за построяването на газотръбопровод през Сърбия за Европа. Авиокомпанията “Аерофлот” иска да купи националния сръбски превозвач ЯАТ. Ясна Матич, държавен секретар по икономиката и регионалното развитие казва следното:

“Икономиката винаги зависи от политиката. Със сигурност сега имам по-интензивни контакти между Сърбия и Русия от по-рано. Тази интензивност открива възможност и за осъществяване на икономически проекти.”

Колко проекта ще бъдат осъществени, все още не е известно. Така или иначе централни сектори на икономиката като финансовото дело вече са раздадени на западни концерни. Въпреки това Русия ще продължава да се опитва да се установи стабилно на Балканите.