1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Руската политика в Кавказ

Критиката е най-умерена в Армения, която е може би най-зависимата от Русия страна в кавказкия регион, а най-остра в Грузия. Това си има своето обяснение.

Москва подкрепя открито и прикрито с политически, военни и материални средства принадлежащите на Грузия, но претендиращи за независимост "републики" Абхазия и Южна Осетия. Русия има военни бази в Абхазия, а в Южна Осетия са разположени руски мироопазващи сили, които явно сътрудничат с местните сепаратисти.

Председателката на грузинския парламент Нино Бурдшанадзе, която след отстраняването на Шеварднадзе изпълняваше временно задълженията на държавен глава, осъжда онова, което според нея е "двойния аршин на Москва": срещу чеченските сепаратисти се действа с всички сили, докато сепаратистите в Грузия биват подкрепяни и насърчавани в сепаратистките им амбиции. Възможно ли е по този начин да се установи стабилност в Кавказ?, пита г-жа Бурдшанадзе, която също като политиците в Баку или Ереван съзира "реална заплаха" в централистката политика на Путин. Грузинската външна министърка Саломе Сурабишвили казва, че руснаците не могат да си позволяват да си играят с огъня, и в същото време да искат стабилност в Северен Кавказ. "Стабилността е неделима" - подчертава тя.

Младият грузински президент Михаил Саакашвили, който тази година вече на няколко пъти се сдърпа с Кремъл, се оплаква, че всъщност не знае какво иска руското ръководство от грузинците. Той предложил вече на няколко пъти да се подобри граничния режим между двете съседни страни, включително чрез наблюдение от въздуха. Но така и не получил никакъв отговор. Същевременно Саакашвили подчертава, че ако руснаците търсят конфликт, той е готов да им се опъне. За него стои извън всякакво съмнение, че "ние ще възстановим контрола върху Абхазия и Южна Осетия и ще запушим възникналите черни дупки". Москва вижда в дръзките думи на грузинския президент един човек, който явно не възнамерява да приеме безропотно постсъветските политически посегателства на Кремъл.

И Саакашвили не е сам. Азърбайджанският президент Илям Алиев казва, че всички конфликти в региона, включително и Нагорни Карабах, били "вдъхновени" от Русия. Москва плетяла интриги против "интеграцията" на Южен Кавказ и се опитвала да посее раздори между страните в региона. Русия трябва най-сетне да се откаже от манталитета си на свръхсила и да се превърне в нормална европейска страна - препоръчва Алиев, който преди една година наследи баща си Гайдар Алиев на най-високия пост в държавата в едни много оспорвани избори. Опозицията твърди, че Путин трябвало само да щракне с пръсти и Алиев веднага щял да се засили към Москва. Азърбайджанският президент знае обаче на какво почива самочувствието му: новият петролопровод, който влиза в действие догодина, ще му донесе не само огромни приходи, но и независимост от Москва.

Арменският президент Роберт Кочарян може само да мечтае за подобно нещо, не само поради руското военно присъствие в страната му. Но и той е категоричен в оценката си за курса на Путин: "Блокада и осуетяване на регионалното сътрудничество - това е руският път", казва той.