1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Русия след изборите

На острата критика от ОССЕ и Съвета на Европа, московската телевизия, явно отлично подготвена, реагира незабавно: каквото и да твърди Западът, Русия също има своя демократична традиция, напомни водещият. Това твърдение бе подплатено с филмов екскурс из историята на търговския град Новгород, който през Средновековието наистина е бил образец на самостоятелност, гражданско съзнание и откритост към света. Зрителите обаче не научиха продължението на историята. През 15 век великият княз Иван Трети потъпква процъфтяващия град, като поклажда завистта на градските маси. Недоволна от прозападната ориентация на градските бащи, тълпата предпочита московската нагайка, която гарантира бедност и равенство. Това е краят на експеримента с гражданското съзнание, чувството за отговорност и благосъстоянието в Русия.

Изходът от изборите за Думата също бе решен от избиратели, уморени от експериментите със свободата, правовата държава и самоопределението. Те предпочетоха партии, застъпващи патерналистки и националистически позиции. Това бе категорично "не" на онези партии, които от началото на перестройката се опитват да преведат Русия на прозападен курс.

След четири години на власт, президентът Путин срина основите на демокрацията и гражданското общество. На тяхно място идват централистки и авторитарни представи - рецепти, които не за пръв път се вадят от чекмеджето. Самоубийственият атентат в Москва от началото на седмицата налива вода в мелницата на онези, които искат повече твърдост в Чечения. Само че имперските видения ускориха вече срива на свръхсилата наречена Съветски съюз. Съществува опасност Русия да изостане силно в международната надпревара. В икономическо отношение, Москва вече не е съперник за Китай.

Изборите за Думата бяха първата етапна победа за Кремъл. Липсват много малко гласове за достигане на мнозинство от две трети, необходими за извършването на промени в конституцията, така че през 2008 Путин да може да се кандидатира за трети път за президент. В Москва това е темата доминираща политическия дебат - макар Путин незабавно да отрече, че има подобни намерения. Той ще намери начин да се сдобие с липсващите му гласове. Ограничаване на свободата на медиите, потягане на централистичната държава, подчиняване на изпълнителната и законодателната власт - това са мерките, с които Путин циментира "вертикалата на властта".

Но нима това не са мерки на един режим, който не е сигурен в себе си, който гледа да подсигури преди всичко себе си, въпреки планините от жертви на войни и тероризъм? В Русия словото е по-силно от действието. В Русия винаги е било така, само че след десет години на експерименти с отвореното общество, днес се вижда по-ясно от всякога степента на изостаналост спрямо западните общества. Но Русия не е способна на критично самонаблюдение.

Затова трябва да се отнасяме много предпазливо към склонността да виждаме в Путин гарант на стабилността. Дори една повърхността изборна аритметика дават повод за съмнения. При 50% неучаствали в гласуването, подкрепата от 37% за кремълската партия Единна Русия изглежда доста крехка - всичко на всичко 16% от имащите право на глас. Ако отметнем ефекта от манипулациите и президентското влияние, ще се окаже, че този режим се крепи с подкрепата само на около десет процента от населението на Русия.

Опирайки се на дяснорадикални партии, Кремъл насърчава не само социално-политическото загрубяване на обществото, той подхранва и насилническия потенциал, който един ден може да се обърне срещу самия него. Защото в перспектива тази клиентела няма да може да бъде залъгвана с провокации срещу съседните държави или със сеционистки попълзновения да кажем в Кавказ. В Русия национализмът и имперските амбиции вървят ръка за ръка. Само че Москва няма да успее да осъществи целите си. Напротив: политиката на конфронтация ще отслаби центъра и ще забави още повече модернизацията. Така че Путин не е гарантът за стабилност, за какъвто го смята Западът.