1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Русия и “нова Европа”

Новата организация на европейския континент продължава да създава проблеми на руското ръководство. Кремъл явно все още търси мястото си в тази “нова Европа” – както се отбелязва в коментар на в. “Нойе Цюрхер Цайтунг”:

default

Когато на 1 май 2004 в европейските столици от Ирландия до Естония се отваряше шампанското, за да се полее най-големият разширителен кръг в историята на ЕС, на руснаците никак не им беше до празнуване. Вярно е, че Москва не възприе разширяването на ЕС по аналогичен начин като враждебен акт, както реагира на приемането на нови страни-членки в НАТО. Само че присъединяването към брюкселската общност на източноевропейски страни, които бяха по-рано под хегемонията на Кремъл, подпечата новата уредба на европейския континент. Докато Русия, след половинвековна доминация в Източна Европа, трябваше да се примири с ролята на страничен наблюдател.

Русия продължава да гледа с подозрение на тази “нова Европа”, както отново станахме свидетели сега в навечерието на провеждащата се в Хелзинки среща на високо равнище ЕС-Русия. Самоуверените нови страни-членки на ЕС, на първо място Полша, внасят в евро-дебата своя опит и резерви по отношение на Москва и действат като адвокати на онези държави в “междинна Европа”, които са изложени на опитите за натиск на Кремъл. ЕС стана по-многогласов и по-нехомогенен; влянието на страни като Германия и Франция явно намалява. Само че никой в Брюксел няма съмнение по въпроса, че тази “нова Европа” включва и поддържането на добри и тесни отношения с Русия.

През последните години порастна впрочем външнополитическото самочувствие и на Москва. Паричната благословия, която се изсипа върху руснаците благодарение на високите цени на суровините, намали зависимостта им от западноевропейските кредитори. Не случайно полудържавният концерн Газпром се превърна в централна институция на властта, в която не толкова икономическите, а по-скоро политическите стратегии определят курса в страната и в чужбина. В тази светлина трябва да се разглежда и забраната за внос на полски земеделски продукти; ако полското месо беше наистина толкова опасно, самият ЕС отдавна щеше да наложи вътрешна забрана за износа му.

От тази гледна точка полското вето против започването на преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия е логично и отразява промените в “нова Европа”. Брюксел е принуден да артикулира по-ясно позицията си спрямо Москва. И все пак полското вето не е конструктивно, тъй като руснаците отново ще се почувстват унизени. Какво означава това бе загатнато в навечерието на срещата на високо равнище в Хелзинки, когато президентът Путин се оплака, че Брюксел така и не се консултирал с Москва за приема на България и Румъния, и че Русия може би щяла да разшири забраната си за внос на месо върху целия Съюз.

Подобни заплахи и арогантни претенции междувременно отново са част от тона между “нова Европа” и Русия. Те са израз на непохватност и безсилие. Изолацията на Русия, за каквато настояват националистическите кръгове чак до най-високите етажи на властта в Москва, няма нищо общо с растящата икономическа взаимообвързаност в света и с усилията на политическо равнище. Това показва обаче колко им е трудно на руснаците да се примирят с факта, че се промени не само Русия, но и целият европейски континент.