1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Русия жадува за величие

Дали Русия е глобален играч или просто регионален фактор с големи политически амбиции? Може ли да се разчита на руската външна политика? Тези въпроси бяха поставени на състоялата се в Берлин дискусия на Германското дружество за външна политика. Информира Корнелия Рабиц:

Александър Рар

Александър Рар

За Норберт Баас, специалния представител на германското правителство, въпросът за ролята на Русия отдавна е получил своя отговор:

“Русия е една страна с огромни географски размери, ядрена сила със значителен икономически потенциал. Така че въпросът изобщо не е труден: Русия винаги е била световна сила и ще остане такава.”

Според Баас Германия и Европа отчитат значението на Русия със своя проект за стратегическо партньорство. Въпреки възникващите от време на време различия, Русия си оставала партньор с тежест – също и в бъдеще.

Ханес Адомейт от Фондацията наука и политика е на друго мнение. Русия окончателно била изгубила статута си на велика сила, а настоящето й – въпреки огромния петролен бизнес – било мрачно:

“Русия е конкурентоспособна в сферата на бойните и някои видове транспортни самолети, както и в ракетния комплекс – но като имаме предвид откъде идват компютрите или колите, тогава се вижда, че Русия изобщо не участва в тази игра. Къде са потоците от студенти, желаещи да учат в Санкт Петербург или Москва; къде е “руският начин на живот”, който да има значение и привлекателност извън Русия – нищо подобно. Не виждам изобщо изгледи Русия да възстанови някога статута си на велика сила.”

Специалистът по руските въпроси Александър Рар възразява на Адомейт. Според него Западът твърде много опростява нещата и пренебрегва обстоятелството, че нещата в Русия напредват много бавно. Освен това не всичко се развива така, както му се иска на Запада:

“Постоянно се сблъскваме със стереотипите от 90-те години, като повтаряме, че Русия трябва да подчини своите интереси на интересите на международната общност, тоест на Запада. А Москва естествено се опитва да постави на първо място собствените си интереси, нещо, което ние трудно приемаме.”

Александър Рар смята, че Русия е излязла от сянката на Америка, че не е повече младши партньор, а участва конструктивно в усилията за уреждане на международните конфликти:

“Русия полага усилия за постигане на консенсус, като гледа да не застава в опозиция на Запада. За Москва е много важно да бъде приета в кръга на Г8 и да продължава да играе ръководна роля в Съвета за сигурност на ООН, в това световно правителство.”

Спорно е дали е възможно по-нататъшно сближение между Русия и ЕС. Александър Рар казва, че в Азия възниква нов силов блок, като обръща внимание на руско-китайските военни маневри, на икономическите контакти с Индия, на растящото самочувствие на така наречената Шанхайска организация, обединяваща освен Русия и Китай, Узбекистан, Киргизия и Таджикистан, както и на топящото се американско влияние в региона:

“Мисля, че до две години тези страни ще поискат сами да омиротворят Афганистан и да изтласкат НАТО от там – както сториха с американските бази в Средна Азия. Същевременно мисля, че ние ставаме все по-зависими от суровините, които се намират тъкмо на Изток. Остават ни още 15 години, за да решим дали искаме истинско стратегическо партньорство с Русия, дали сме готови да доставим наша технология в Сибир и да започнем заедно с руснаците експлоатацията на Сибир, създавайки една голяма Европа, - или ще се стигне до разделение между Европа на ЕС и нещо друго, което тогава наистина може да се присъедини към Азия.”