1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Русия - експеримент с двама царе

"Русия-експеримент с двама царе". Под това заглавие виенският "Ди Пресе" помества статия от публициста Бурхард Бишоф. Предлагаме Ви основните моменти от този анализ:

default

Дмитрий Медведев и Владимир Путин

Могат ли в Русия да виреят един до друг двама царе? Или по-точно, може ли един президент Дмитрий Медведев и един министър-председател Владимир Путин заедно да седят пред лостовете на властта и да действат сговорно за благото на страната? Колкото повече наближава 7 май, денят когато новият президент Медведев встъпва в длъжност, толкова по-оживено политически наблюдатели обсъждат този въпрос, като стигат до различни отговори.

Консултантът на реномираната фондация "Карнеги" в Москва Андрей Рябов посочва, че в руската история няма пример за функциониращо двойно господство. Русия има една византийска традиция, при която властта се съсредоточава само в едни ръце. Историята говори срещу евентуално двойно управление", подчертава експертът фондация "Карнеги". Томас Греъм, бивш представител на Американския съвет за национална сигурност и специалист по въпросите свързани с Русия, смята за

възможно евентуално двойно управление

или най-малкото не изключва едно такова управление да може да фукционира също и в Русия. Томас Греъм обаче вижда една двойна, добре балансирана система на властта след 7 май като последната от пет възможни опции. Другите четири варианта са: Медведев освобождава скоро поста си и отсътпва място на Путин, центъра на властта се премества от Кремъл, където е президентската централа в Бялата къща, третата възможност е, властта да се услади на Медведев и той постепенно да отстрани Путин и четвъртия вариант -

Medwedew und Putin

Путин остава министър-председател дотогава, докато Медведев подсигури стопроцентово властта си.

Историкът Дмитрий Фурман от Академията на науките в Москва вижда за тази година Русия на кръстопът. Той преценява решението на Путин да обърне гръб на молбите на руската бюрокрация и на населението и както повелява конституцията след два президентски мандата да напусне Кремъл като "скъсване с една фиксирана върху автокрация политическа култура." Професор Фурман, който в никакъв случай не е апологет на Путин, вижда в доброволното оттегляне на Путин от президентския пост

шанс за една по-открита и по-гъвкава политическа система в Русия.

Андрей Рябов отбелязва, че понастоящем в руския политически елит има два големи лагера - лагера на "хардлайнерите", които искаха на всяка цена Путин да остане в Кремъл. Към тази група принадлежат представители на различни апарати за сигурност /така наречените силовики/. Другата голяма група е лагера на "умерените", които се застъпват за известно либерализиране на системата. Към тази група принадлежат кръгове от държавния и административния апарат на федерално и регионално равнище, но също и някои кръгове от "силовики", които си обещават при новия президент по-добри шансове за кариера. Според Рябов и "ястребите", и "умерените" чакат да се разбере кой от двамата "царе" ще вземе връх. Всички искат да знаят чий портрет да окачат в кабинет си, подчертава Рябов като заключава, че това засилва натиска върху главните действащи лица и ще ускори разпадането на двойното господство.