1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Русе - град с богато минало и традиции

Русе - само като родно място на големия писател Елиас Канети ли е известен този град? "Нюйе цюрхер цайтунг" публикува в последния си брой материал за миналото, традициите и настоящето на крайдунавския български град.

Гравюра от средата на 19 век показва Русчук в ония години – стара турска крепостна стена, зад която от лявата страна е избуял храсталак; от дясната страна в малката долина на русенски Лом – няколко къщи и минаретата на три джамии. Дори тази малка площ от под един квадратен километър – илюстрацията е отпечатана в 14 том на енциклопедията “Майер” от 1863 г. – дава представа колко малко е останало от Русчук около 1905 г., по времето, когато в града се ражда Елиас Канети: не повече от турското име, което означава “малкия Русе”. От 28-те джамии, които е имало до 1878 г., в началото на 20 век остават само две. След освобождението от османско иго през 1879 г. страната има своя конституция, парламент и мистър-председател, но до 1908 г. остава княжество в рамките на Османската империя. Тесните, извити улички на Русчук изчезват, постепенно изместени от прави, павирани улици, по които могат да се движат до два файтона едновременно. Къде е минавала крепостната стена, т.е. къде са били границите на Русчук преди 1878 г. се вижда и днес по околовръстния булевард, носещ името на руския цар Александър Втори, когото българите наричат цар-освободител.

Особена историческа поанта е фактът, че “Площадът на свободата” в днешния център на Русе, заобиколен от стария театър, съда, хотел “Дунав” и архитектурния комплекс на общинския и окръжния съвет, е построен на някогашното турско гробище. По-символично и двойнствено не би могъл да се отбележи прехода от турския крепостен и огръжен град към светския търговски град с пристанище, корабоплавателно управление и първата частна фабрика в България. Фирмената къща на прадядото на Елиас Канети на улица “Александровска”, разположена на запад от “Площада на свободата”, е построена през 1898 г. Табелката “Елиас А. Канети и синове, Русе-Варна” издава, че още по онова време старото име на града е заменено с ново. По времето, когато Канети е роден, сред местните търговци се засилва тенденцията да се дистанцират не само от турското минало, а и от фолклорния стил на българската архитектура преди Освобождението. Привлечени са архитекти от Италия, Австрия и Северна Германия, които придават на града европейски облик: богато украсените фасади с елементи в стила на сецесиона, статуята на Меркурий на покрива на театъра, където по онова време се помещава управата. По улиците са поставени първите газови фенери, те осветяват пътя към театъра, където изисканото общество ходи на опера или на вечеринка под звуците на Щраусовите валсове – недалеч е “хубавият син Дунав”.

От 1995 година насам този вече стар център се подновява в рамките на поощряван от Европейския съюз проект за саниране, наречен “Красива България” – проект, който същевременно съдейства за специализация на кадри и разкриване на нови работни места. Човек остава с впечатление, че този проект е от полза за града. Но това е само привидно. При социализма търговският град с второ по големина пристанище на Дунава, е брутално индустриализиран. Машиностроенето определя стопанския облик на града. Днешният университет е създаден през 1954 като инжинерно-техническа академия. Поради нуждата от работна ръка до 1985 година населението нараства на 200 000. Улиците са разширени, появяват се първите големи панелени комплекси. На тях отстъпва място и романтичната овощна градина в родния дом на Канети на улица “Генерал Гурко” 13.

Че днес Русе има само около 160 хиляди жители, се дължи не само на прогонването на турските съграждани през 1985 г., на екологичните проблеми на града или на разграбването на бившите държавни предприятия от номенклатурата след промяната през 1989 г., дължи се и на факта, че при социалистическото управление градът е силно индустриализиран. Рекорден е процентът на безработицата, младите хора масово напускат града. Общината предприема мерки за преструктуриране – укрепен е секторът на търговията, услугите, културата и образованието. Към университета се откриват педагогически и медицински факултети. Създаден е билатерален център за европейски изследвания, в който се обучават български и румънски студенти; четири германски университета, с които центърът има договори за сътрудничество, осигуряват преподаватели, преподаването е на английски и немски език, за студентите са осигурени практика и възможности да следват по един семестър в чужбина, дипломата за завършено висше образование се признава и в Германия.

Русе посреща 100 годишнината от рождението на Елиас Канети достойно – като залага на силата на мисълта, на силата на знанието, на необходимостта от международно сътрудничество и възможността за междукултурно разбирателство.