1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Румъния прави равносметка на комунистическата епоха

Броени дни преди приемането на Румъния в европейския съюз и 17 години след събитията в Тимишоара белязали края на комунистическата епоха, президентът Бъсеску представи пред румънския парламент заключенията на доклада на Комисията за анализ на комунистическата диктатура 1945-1989. Информация от Стилиян Деянов – Букурещ

Траян Бъсеску

Траян Бъсеску

Комисията изготвила доклада бе свикана от самия президент през пролетта на тази година и бе съставена от учени, които в продължение на няколко месеца имаха задачата да изследват най-важните документи и архиви, свързани с румънския комунизъм.

Тържественото заседание, на което се състоя представянето на доклада бе съпътствано от невероятни скандали. Представители на националистическата партия Велика Румъния, начело със своя лидер Вадим Тудор, не престанаха да освиркват, крещят и разнасят лозунги из залата по време на цялото изказване на президента. Речта беше прекъсната множество пъти, привърженици на Велика Румъния нахлуха със свирки по балконите на парламента, а Тудор лично отиде в ложата на интелектуалците, изготвили доклада и ги заплаши, че ще ги изхвърли през балкона.

На заседанието на парламента присъстваха Лех Валенса, Желю Желев, бившия цар на Румъния Михай, полският министър Андрей Казакиевич, Филип Димитров, патриархът на Румъния и представители на всички други вероизповедания в страната.

Въпреки невероятния шум в залата, президентът не загуби самообладание и произнесе реч, която ясно определи избора, който румънските управляващи са направили за страната си.

Президентът започна със заключението на комисията, а именно, че „комунистическият режим в Румъния е престъпен и нелегитимен”. Той изреди 20 престъпления на комунистическия режим в подкрепа на тази присъда:

1. Предаване на националния интерес и сервилно отношение към чужди държави

2. Разрушаване на правовата държава чрез измама, заради нагласени избори

3. Унищожаване на политическите партии

4. Пълно подчиняване на Съветския съюз от 1948 до 1956 и налагане на деспотична система, ръководена от каста начело с „недосегаем лидер”.

5. Унищожаване на политическия елит чрез убийства, заточения и насилствен труд. Отнемане на шансовете на децата на „неблагонадежните” за достоен живот чрез недопускането им до университетите, изпращането им по трудови лагери. Според изследваните архиви броят на жертвите на комунизма в Румъния е между 500 000 и 2 000 000 като точният брой не може да бъде определен поради систематичната политика за потулване на досиетата на изчезналите

6 преследване на етническите, религиозните и сексуалните малцинства

7 убийство на противопоставилите се на режима, укриващи се в Карпатите (т.нар. в Румъния анти-комунистически партизани)

8 репресия на вероизповеданията

9 арестуване и избиване на селяните, противопоставили се на колективизацията

10 депортиране и избиване на етническите малцинства. Продаване на евреите и на немците, родени в Румъния зад граница.

11. отричане на западното изкуство и преследване на хората, които го почитат

12 потушаване на протестите на студентите през 1956

13 потушаване с кръв на протестите на миньорите от долината на Жиу и на работниците в Брашов

14 преследване на дисидентите

15 изтръгване на историческия патриотизъм чрез разрушения на цели градове и на множество църкви, заради грандоманските планове на Чаушеску.

16 пагубни последици на демографската политика, забраняваща абортите, довела до смъртта на хиляди млади момичета

17 наложен глад, мизерия и липса на отопление

18 използване на страха и на мизерията за налагане на диктатурата

19 разрушаване на моралните отправни точки на обществото, което не е имало възможността да бъде автор на собствената си история

20 убийства по време на събитията от 1989

Бъсеску подчерта, че в в дългия над 600 страници доклад на Комисията за анализ на комунистическата диктатура, се намират документите, на базата на които комунистическият режим се осъжда от началото му до самия край, тъй като е бил „наложен с насилие и изпратен в насилие”.

Докладът, продължи президентът, не е насочен по никакъв начин към обикновените членове на партията или на държавните институции, а само към апарата, поддържал диктатурата.

Бъсеску се извини от името на румънската държава на всички, чиито съдби са били погубени през годините на комунизма. Той благодари на радиата Свободна Европа, BBC, Deutsche Welle, RFI, VOA за това, че са били единствената връзка на румънците със свободния свят, от който са били насилствено откъснати.

В следствие на доклада президентът предложи:

- обявяването на дата, на която да се почита паметта на жертвите на комунизма

- създаването на музей на комунистическата диктатура

- сформирането на група учени, които да напишат Енциклопедия на румънския комунизъм и да подготвят учебник

- анулирането на всички политически присъди, наложени от комунистическа Румъния

- промяната на закона за архивите, така че всички документи, свързани с комунистическия режим да бъдат достъпни за всички

В заключение Бъсеску пожела този доклад да не бъде използван политически от нито една партия и подчерта, че единствената му цел е да бъде изпълнен дългът пред националната памет. „Защото – каза Бъсеску нашата национална идентичност изисква не да забравим, а да приемем нашето минало и да не повтаряме неговите грешки”. Президентът си пожела „споменът за това минало да предпази бъдещето на Румъния от политически екстремизъм и от налагането със сила на утопични идеологии”.

Освен невъздържаните реакции на националистическата партия Велика Румъния, докладът срещна и по-умерения протест на други две партии – Социал-Демократическата - PSD и Консервативната. Лидерът на PSD Мирча Джоана, каза че докладът не е справедлив и явно е писан по поръчка на десните партии в Румъния и има за цел да запълни дупката от липса на идеи за това как да се разрешат настоящите проблеми на страната. Политическите анализатори коментираха от своя страна, че Джоана е направил стратегическа грешка с това си изказване против доклада като без да иска е отъждествил PSD с комунистическото минало, от което тъкмо се стреми да избяга.