1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Руанда ще помилва близо 9000 затворници, съдени за геноцид

Това се налага от препълнените затвори в страната. Всъщност руандските власти започнаха амнистията на до 9000 излежаващи присъди, предимно за геноцида 1994 г. 95 на сто от засегнатите от амнистията са задържани във връзка с геноцида, по време на който до месец юли 1994-та бяха убити по всяка вероятност близо 800 хиляди души, предимно от племето тутси, както и умерени членове на етноса хуту. Повече подрочности от Вим

Meмориал на жертвите от геноцида в Руанда на 18 км от Кигали

Meмориал на жертвите от геноцида в Руанда на 18 км от Кигали

�оренбуш в Найроби:

В плътна тълпа мъжете са застанали на зарешетените прозорци на централния затвор в Китали, други са насядали в розовите си затворнически униформи по плоския покрив във вътрешния двор ня мястото за изтърпяване на наказанието. Всички напрегнато се вслушват в гласа от репродуктора:

Онези, чиито имена се чуят, очакват да излязат на свобода. Близо 9000 затворници. Един от по-възрастните осъдени казва:

“Бях много изненадан, когато чух името си”.

Той е излежал над 10 години по присъда заради извършени няколко убийства. Сега смята да се завърне в селото си. Още преди 4 години президентът на Руанда Пол Кагаме прокара закон за амнистията. Защото затворите в страната са претъпкани и съдилищата почти не са в състояние да се справят юридически с бремето на кланетата на 800 хиляди души. През последните години бяха освободени около 60 хиляди затворници. Те се завръщат често на местопрестъплението, където срещат оцелелите от геноцида. Президентът Пол Кагаме:

“Ситуацията в редица градове и села чисто и просто е такава, че жертви и извършители отново живеят врата до врата. Такъв е животът, който хората от Руанда трябва да понасят от години насам”.

В женския затвор в столицата Кигали избухват аплодисменти, докато се изчита списъкът на амнистираните. Облекчение следва напрежението, някои от жените припадат, други се тресят от ридания.

“Щастлива съм, че отново ще се завърна у дома”.

Казва тази жена. Същевременно обаче тя се пита, как ли ще успее да се оправи в обществото. Бившите затворници ще преминават в продължение на два месеца подготовка за целта в специални рехабилитационни центрове.

Отвън, пред порталите на затвора са се събрали членове на семействата с надеждата, че може би техни близки ще са сред освобождаваните.

“Очаквам мъжа си”.

Одет Мукешимана разказва, че той лежи в затвора от 12 години. Не знае, дали ще бъде освободен. Може само да чака.

Организации на жертвите и техните близки следят амнистията с много скептицизъм. Защото продължава да се стига до изблизи на насилие. Бивши затворници убиват бивши свидетели, близки на жертвите мъстят на извършителите, а и навсякъде из страната заседават селски съдилища, т.н. “гакачас”, които решават по-леките случаи. “ 13 години по-късно кошмарът на геноцида хъврля тежката си сянка над Руанда.

Аудио и видео по темата