1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ромите в България и Румъния са дискриминирани

Историкът Волфганг Виперман остро разкритикува дискриминацията на ромите в България и Румъния. В интервю за Дойчландрадио той заяви, че в двете новоприети страни в ЕС не се спазват правила и стандарти в отношението към това малцинство.

default

В началото Волфганг Виперман уточнява фактологията като казва, че според него е реалистично да се предполага, че броят на ромите в държави от ЕС в момента е някъде към 10 милиона – т.е. двойно повече отколкото са например датчаните или ирландците. Според него обаче проблемът не е в числеността им, а в условията им на живот в повечето европейски страни. Виперман привежда и данни, според които межде 64 и 68% от германските граждани мразят циганите. Виперман допълва:

Това сочат анкетите, кито не са правени от мене. В повечето случаи, те съдържат известния въпрос : Бихте ли желали да имате за съсед циганин? Има обаче и други допитвания. Те сочат наличието на множество стереотипи, предразсъдъци и пренебрежение. Това става видно даже от използването на понятието “цигани”, което е погрешно, но за съжаление днес си е пробило път и в медиите. Различни прфесионални изследвания сочат, че две трети от днешните германски граждани мразят ромите. 20% са антисемити, а антициганизмът следователно е три пъти по-силно развит, като двете явления са и взаимно свързани. Цифрите за тази омраза в нашите източни съседки са още по- показателни. 75% от румънците мразят ромите – това са три четвърти от населението , също така 87 % от словаците... Това са само цифри, но зад тях се крие нечувана готовност за предразъсъдъци, която преминава в дискриминация, преследване и обезправяване Подобно нещо е недопустимо. Това не е стандартът, който изискваме като предпоставка за прием в ЕС и който например изискваме и от Турция.”

Въпрос: През миналата година беше приета програма за така нареченото десетилетие на Ромското включване. Предвидени бяха мерки за борба срещу бедността, подобряване на образователното равнище и медицинското обслужване до 2015 година. Какво още трябва да бъде направено и какво е пропуснато в тази програма?

Виперман:

“Засега Ромската декада 2005- 2015 година е само къс хартия - само програма, която още не е реализирана. В Копенхагенската декларация например беше заявено, че принадлежността към ЕС предполага наличието на определени стандарти, но зачитането и защитата на малцинствата в двете кандидатки България и Румъния, които от няколко дни са в ЕС, не беше нито спазена, нито пък беше контролирана. Защитата на това малцинство от преследване и обезправяване не е гарантирано. Не е гарантирана и защита от социално обедняване. Липсва защита на ромския език и култура – нещо, което беше предвидено в рамковата програма за защита на малцинствата на стария ЕС от 1995 година. В случая обаче се ползват двойни стандарти. Високи са изискванията и към Турция, макар ситуацията на ромите в Румъния да е напълно сравнима с тази на кюрдите в Турция. Така – от една стрнана казваме, че Турция не може да бъде приета в ЕС поради кюрдския въпрос, но в същото време приемаме България и Румъния, макар и добре да знаем, че многочислените малцинства на ромите там са подложени на преследване. Според мен това е двоен стандарт, който не бива да бъде толериран.

В какво се изразява преследването конкретно?

Виперман :

“Преследване е, когато не допускат ромите до пазара на труда, когато не ги допускат до образование и съзнателно им пречат в това отношение. Ромите са необразовани, не защото не желаят да получат познания, или защото са глупави или мързеливи, а чисто и просто защото не получават достъп до образованието. И при нас децата от ромски семейства в повечето случаи са отклонявани към помощните училища. Това е дискриминация в образованието, на пазара на труда, при търсенето на жилища, и т.н. и т.н. Да не говорим, че има нападения срещу тях от страна на държавни органи , полиция, че съществуват ужасяващи ситуации, които са документирани от правозащтници и независими адвокати, както и нападения от не-ромско население, които държавата даже и не прави опити да възспре. Това означава, че има ситуация на дискриминация и преследване, които не са допустими за Европа. Позор е за германската политика и общественост, че само наблюдава тези неща и не прави нищо. Ние даже сме голямо изключение, че говорим по този проблем само няколко дни след като България и Румъния влязоха в ЕС, защото иначе той никъде не се споменава. Това не интересува хората, защото засяга циганите. А именно това - според мен - е много, много проблематично.