1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ромите в България – бедни и лишени от шансове

Ромите в България си остават толкова бедни и лишени от жизнени шансове, колкото биха били и без въздействието на новата правителствена социална политика, но пък стават по-мразени и в крайна сметка – по-изолирани. Такива са изводите от скорошнии изследвания на ромското малцинство в България и в 10 държави от Централна и Източна Европа. Кореспондензия от Антоанета Ненкова

default

“ Условията,в които живеят ромите в Централна и Югоизточна Европа са неприемливи за страни, които са част от Европейския съюз или се стремят да станат такива.”, казва Андрей Иванов, съветник по проблемите на човешкото развитие в Регионалния център на ПРООН в Братислава. Според експерта би следвало към усилията на неправителствения сектор в страните от региона да се добави и активна държавна политика за интеграция на ромите.

В България и Сърбия живеещите под прага на бедността роми са пет пъти по-многобройни от бедните българи и от бедните сърби. В Румъния 7 на всеки 10 роми нямат достъп до течаща вода, а 8 на всеки 10 не могат да си позволят основни предписани им лекарства. В Косово само 1 на всеки 10 роми над 12-годишна възраст е завършил начално училище. Във всички други държави, обхванати в проучването, с изключение на Чехия, начално училище са завършили по-малко от 2-ма на всеки 10 роми. В Македония сумите, които ромите дължат за непогасени сметки за електричество, надхвърлят с повече от 7 пъти месечния им доход. Дълговете към водоснабдителната компания надвишават с повече от 4 пъти месечният им доход. В Румъния едва 2 на всеки 10 ромски домакинства имат телефон в сравнение с 7 на всеки 10 домакинства от националното мнозинство. Такава е картината за живота на ромите в 10 страни от Централна и Източна Европа ,обобщена в изследване на Програмата на ООН за развитие.

Къде е България на този фон? В какво степен е променено социалното положение на ромското малцинство през последните 10 години?

Изследването на Отворено общество “Дейността на България в областта на малцинствата и социално уязвимите групи в контекста на присъединяването към Европейския съюз” отговаря на тези въпроси с конкретни факти.

По данни от преброяване на населението от 2001 г. ромите в България са 370 908 души. Близо половината от ромите живеят по селата.Те нямат собствена земя и са без работа. Друга част живеят в изолирани квартали в градовете, които обикновено са извън регулационните планове на населените места.

През изминалите 15 години на преход към демокрация и пазарна икономика ромите в България изпаднаха на социалното дъно и се разви тенденция на концентрация и самозатваряне, констатира още изследването. В периода 1991-2004 г. се забелязва значително разместване на ромското население по общини. Първоначалните тенденции са на движение към големите градове с цел оцеляване след реституцията на земята, но после пак идва времето на завръщането към селата и по-малките градове отново с цел бягство от бедността. Очертават се два големи региона на концентрация на ромското население - Югозападна България (Благоевград, София, Перник, Кюстендил и София-град) и Тракийската низина (Сливен, Ямбол, Пловдив). В области като Благоевград ромите са около 50% в Софиийска област са към 44%, докато в общини като Кърджали се наблюдава ромска депопулация от порядъка на 33%, във Великотърновско - до 16-17%

За последните 10 години, отбелязва официалната статистика, в България има 11,5% увеличение на ромското население.

В България съществува открит обществен дебат за негативните нагласи срещу ромите, за толерантността и ромското включване, се посочва още в изследването на Отворено общество на ромския проблем. За първи път от десетилетия българското общество (в това число и другите малцинства) приемат ромите като неразделна част от нацията и се подготвят да се адаптират, макар и мъчително, към предстоящите политики за тяхното интегриране, които са подготвени във връзка със старта на Декадата на ромското приобщаване. През 2001 г за първи път се поставя и въпросът за десегрегацията на ромските училища.

Фактите сочат, че е безсмислено строителството на жилища в ромските квартали и раздаването им под наем или за закупуване с кредити, преди да е разрешен въпросът със заетостта на ромите. Всички досегашни опити показват, се посочва в изследването на Отворено общество, че в подобни случаи ромските жилища биват разграждани за няколко месеца и до една година са разпродадени и се превръщат в руини. Лошите санитарно-хигиенни и битови условия в някои ромски квартали са причина за разпространението на различни увреждания. Голяма част от децата, настанени в институции, са от ромски произход. Децата, страдащи от физически и умствени увреждания, настанени в специализирани домове, са една от най-уязвимите групи, които се нуждаят от значителни и постоянни грижи, без при това да бъдат лишавани от възможността да имат самостоятелен живот и да избират.

В България беше приет и един от най-добре изработените закони за защита от дискриминацията в Централна и Източна Европа, който е в сила от 01.01.2004 г. И въпреки това, се обобщава в изследването на ромския проблем в България на Отворено общество, като изключим един незначителен процент специалисти и интелектуалци, преобладаващата част от българските граждани все още не разбират защо ромската бедност се привижда на Европа като много по-страшна от българската или турската бедност, защо стипендиите трябва да бъдат за ромските деца, а не за социално слабите български или турски деца, защо трябва да се строят еднофамилни къщи на ниски цени или безплатно за ромите, а българите се свиват в отблъскващите панелни блокове, за които са работили две поколения, защо при състояние на тежка безработица трябва да се спазва някакъв квотен принцип за заетостта.

Въпреки постигнатото, избраният в българската политика подход към ромското малцинство остава минималистичен, нискоразходен и не предлага специално отношение към ромите,смята експертката Татяна Томова, преподавател в СУ. Ромите са включени в социални програми, обобщава Татяна Томова в своя публикация в електронното издание на Отворено общество “Политики”,но в крайна сметка положението на ромите не се променя, защото това, което им се предоставя, има временен характер. Българският подход към ромите засега не решава специфичните проблеми на малцинството или в най-добрия случай им предлага някакво временно облекчение, като в същото време създава негативни нагласи сред български граждани. В крайна сметка ромите си остават толкова бедни и лишени от жизнени шансове, колкото биха били и без въздействието на социалната политика, но пък стават по-мразени и в крайна сметка – по-изолирани.