1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Романо Проди, официален съперник на Берлускони

Бившият председател на Еврокомисията Романо Проди бе официално обявен за главен съперник на премиера Силвио Берлускони на предстоящите парламентарни избори.

default

Професорът по икономика, който вече победи веднъж медийния цар на изборите през 1996 и бе избран за министър-председател, се представи на тези предварителни избори по-добре отколкото се очакваше. А участието на избирателите далеч надхвърли прогнозите.

Проди получи подкрепата на близо три четвърти, тоест 74 процента от онези 4, 3 милиона италианци, които си направиха труда да гласуват. Най-големият му съперник на предварителните избори, водачът на комунистите Фаусто Бертиноти, получи само 15 процента от гласовете, докато Антонио ди Пиетро, някогашният антикорупционен прокурор, стигна едва до 3, 3 процента.

Проди беше първият, който при завръщането си миналата година от Брюксел, предложи провеждането на предварителни избори по американски образец. От подобен “плебисцит” той се надяваше да получи по-добра легитимация за позицията си на водач на лявата опозиция. Главното му съображение бе не само това, че е безпартиен. От първични избори с участието и на комуниста Бертиноти той се надяваше също да преодолее окончателно травмата, предизвикана от падането на първото правителство Проди през 1998; тогавашното правителство на “професора” падна, тъкмо защото Бертиноти му отказа своята “външна” подкрепа.

В действителност и след триумфа си на предварителните избори Проди ще продължи да се тревожи за сплотеността на лявата опозиция. Така че до изборите му предстои да преодолее още препятствия при това в собствения лагер, състоящ се от няколко партийни групи. Този проблем сега се изостря още повече вследствие на реформата на избирателното право, наложена в парламента от коалицията на Берлускони.

Възстановяването на премахнатата през 1993 пропорционална система означава, че една срещу друга ще се изправят отново отделни партии, а не партийни коалиции. И при тази реформа Берлускони се ръководеше явно от макиавелистката надежда, че пропорционалната система ще предизвика напрежение най-вече в опозицията, която е още по-силно фрагментирана от управляващия блок.