1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ролята на албанските политици във вълненията в Косово

ФАЦ публикува статия под надслов за ролята на албанските политици и Бундесвера по време на вълненията в Косово тази пролет. Статията се казва “Предупредителни изстрели без резултат”. Предлагаме ви я със съкращения:

Изявленията говорят ясно и това не е езика на помирението. Една глава от публикувания тази седмица доклад на организацията Хумън Райтс Уоч за кървавите антисръбски вълнения в Косово преди четири месеца е посветена на поведението на косовските албански политици. Техните изявления са известни, но чрез концентрирания им израз се създава една представа, която е в особено крещящ контраст с образцовите цели и идеи, произнасяни от техните лидери на международни конференции и разговори в западни столици.

Показателно преди всичко е изявлението направено през първия ден от вълненията, когато все още не можеше да се предвиди накъде ще се насочи насилието. Косоварския парламент в Прищина публикува на 17 март една декларация, която би трябвало още повече да засили агресивното настроение на улицата: ”Толерантността спрямо сръбските паралелни структури и престъпни банди, които избиват косовски граждани е погрешна политика, която ще дестабилизира Косово.” Поради действителното положение в този момент, когато вече е започнало прокуждането на сърби и други малцинства цинизмът на това изявление едва ли може да бъде надминат. Подобен език има и в една публикация на Демократическата партия на бившия командир на официално разпусната АОК Хашим Тачи. Там се казва, че сърбите злоупотребяват с добрата воля на албанците да изградят демократично общество за всички.

Наистина самият Тачи не беше в Косово, когато започнаха вълненията. Той се намираше в СЩ но неговия заместник Якуп Красничи явно не счете за подходящ умерения тон. Твърдението в Хюмън Райтс Уоч, че Красничи е отказал да подпише декларация за прекратяване на насилието и напуснал заседанието е потвърдено от висши дипломати в Прищина. Ева два дни след край на насилията Тачи публикува декларация в която се казва, че ”онези, които палят сръбски къщи и православни църкви, не са нищо друго освен престъпници.” Към този момент обаче бяха прогонени над 4 хиляди сърби и разрушени стотици техни къщи. За погромаджийското настроение се погрижиха не на последно място организациите на ветераните от АОК, които в деня на избухването на събитията организираха демонстрации навсякъде в Косово в протест срещу задържането на един бивш командир на албански четници, обвинен във военни престъпления. Наблюдатели съобщават, че тогава на някои от демонстрациите е господствал агресивен тон, който се насочвал преди всичко срещу Международните мироопазващи сили. Един оратор ги сравнил с режима на Милошевич, друг предупредил, че продължение на дискриминационната политика на мисията на ООН в Косово може да доведе до изплъзване от контрол на ситуацията, нещо което стана през следващите дни.

Също и президентът на Косово Ибрахим Ругова, който по време на подтисничеството на Слободан Милошевич беше за съпротива без насилие, по време на събитията през март освен няколко общи израза на съжаление не осъжда категорично изстъпленията против сърбите. За разлика докладът очертава положително умерения премиер Байрам Реджепи, който е похвален от всички за умереното си поведение по време на вълненията. Той успя да прекрати без кръвопролитие конфликта в обсадения сръбски анклав Каглавица извън Прищина, където срещу разбесняла се сръбска тълпа стояха войници от Кейфор и полицаи.

В доклада действия на Бундесвера в един манастир са изложени като един от най-лошите случаи на провал в сигурността. Там 200 албанци са срещу 15 войници от Бундесвера, който дават предупредителни изстрели, извеждат и спасяват монасите, но манастира изгаря. За тези събития има ясен отговор на запитване в Бундестага. Тогава е било взето решение да се спаси човешки живот и да се приемат материални щети. В отговора на германското правителство се посочва, че е недопустима употребата на огнестрелно оръжие срещу тълпи, при което разпознаваеми незамесени в събитията може да пострадат. Може да се разглеждат нещата и така. Но кой беше невинен в онази тълпа, която мина през Косово на 17 и 18 март 2004 година палеща и както се видя по-късно – убиваща, освен умишлено доведените деца?