1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Рисковете от високия дефицит по текущата сметка на България

Дефицитът по текущата сметка на България достигна $2.76 милиарда долара. Какви са рисковете от това? Соня Каникова разговаря по този въпрос с ръководителя на мисията на МВФ за България Алберт Йегер.

default

Миналата седмица видяхме съобщение на БНБ, че дефицитът по текущата сметка на България е достигнал $2.76 милиарда долара. Това не е ли несъразмерно голям дефицит за една малка държава като България?

“Да, наистина това е много висок дефицит, и е много подобен на това, което видяхме миналата година, когато дефицитът по текущата сметка достигна 21% от БВП. Ние имаме притеснения за този дефицит от доста време.”

Имаше коментари в България, че сегашният дефицит по текущата сметка е по-нисък като процент от очаквания БВП. Какво точно означава това?

“Дефицитът се стабилизира като процент от БВП. През последните две години дефицитът се покачваше почти без прекъсване. Това, което искат да кажат е, че дефицитът ще е по-нисък, ако бъде изразен като процент от очаквания БВП. Не е съвсем ясно какво точно мислят. Аз мисля, че сегашните цифри на дефицита трябва да бъдат гледани като процент от сегашния БВП, а не като процент от БВП след, да речем, 10 години. Естествено тогава БВП ще е много по-голям.”

Какъв ще е процентът в този момент, ако се вземе сегашният БВП?

“Ако вземем първото тримесечие на 2008 и предвидения БВП за 2008, дефицитът ще е около 20%, което е малко по-ниско от това, което дефицитът беше през 2007.”

Какво точно движи този вечно растящ дефицит, и какви рискове крие това?

“Дефицитът по текущата сметка, казано просто, означава, че страната харчи за стоки и услуги повече от това, което печели, от дохода си. Преди няколко години, когато стана ясно, че България ще се присъедини към ЕС, към страната потече чуждо финансиране. Това позволи да се харчи значително повече от реалния доход. Ефектът е 20% дефицит по текущата сметка. За икономика като българската, която се опитва да настигне по доходи другите държави от ЕС, такъв дефицит може да е приемлив за ограничено време, докато има засилено инвестиране в страната. Така че дори за срок от няколко години не е голям проблем да се излезе от един временен дефицит, но в един момент дефицитът трябва да бъде намален. Един от рисковете е, че този дефицит е финансиран от чужденци, и тези чужденци очакват техният дълг да бъде обслужван в бъдеще и дълговете да бъдат изплатени. Високият дефицит не може да продължава без всякакво ограничение по време.”

Как ще се отрази нестабилността на международния финансов пазар на България с нейния голям дефицит?

“Има два начина, по които финансовата нестабилност може да се усети и в България. Един от тях е чрез търговията, защото икономическият растеж в главните търговски партньори на България може да се забави. Говорим главно за ЕС. Така че няма да може да се изнася много. Това ще има ефект върху растежа на българския износ. И вторият канал е това, че цената на чуждото финансиране в България може да се вдигне.”

Вие казахте в началото на това интервю, че в МВФ са притеснени за дефицита по текущата сметка на България. Колко голямо е притеснението на експертите?

“Нашето виждане винаги е било, че тъй като имаме валутен борд в България, развитието на проблема ще зависи от това колко добре политиката на правителството реагира на големия приток на капитали и на големия дефицит по текущата сметка. Дотук сме впечатлени от реакциите, особено що се отнася до бюджетната политика. Миналата година фискалният излишък стигна 3.5% от БВП. Това беше един от най-високите бюджетни излишъци в Източна Европа. Това беще правилната реакция спрямо консуматорския бум в България. Така че ние ще сме притеснени, ако настъпи промяна на бюджетната политика в България. Това включва и политиката за размера на работните заплати. Засега сме с впечатление, че правителството възнамерява да продължи досегашната си политика”, каза в интервю за Дойче Веле ръководителят на мисията на МВФ за България Алберт Йегер.