1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Решението на Европейския съд и свободата на печата

Тежък удар срещу свободата на печата" го нарича едната страна - другата вижда само "буря в чаша вода

Страстите се разгоряха около едно решение на Европейския съд в Страсбург, в което беше постановено, че не е допустимо да се снимат известни личности без тяхно разрешение и да се изнасят на показ детайли от личната им сфера на живот.

Сред германските медии се надигна сериозен протест срещу това решение, защото според тях това щяло да стимулира официозния стил в информирането на обществеността и да попречи на печата да задоволява оправдания обществен интерес към живота на известните личности. Макар в протеста да се включиха много главни редактори, включително и на водещи медии в Германия, засегнат от решението е предимно "булевардния печат." Подобни издания дни и месеци наред изнамират все жълти снимки и разкази на уж-посветени, с които да притоплят интереса към различни скандални история и сантиментални обществени прояви - било към нещастния брак на иранския шах със Сорая, било към различни пикантни истории от личния живот на известни благороднически фамилии и родове от цял свят.

Принцеса Каролин от Монако - дъщеря на княз Рение - още преди 11 години излезе на съд срещу множество германски списания, публикували навремето неоторизирани от нея снимки от частния и живот. На едни се виждаше принцесата с нейните деца и нейния обожател, на други - само тя , яздейки кон или карайки колело. На първа инстанция тя спечели, на втора обаче - съдът направи разграничение като заяви, че снимките с децата и - не могат да бъдат публикувани, защото наистина засят само личния и живот, но не и останалите фотографии. Обществото имало право да узнае, как живеят известните личности - се казваше още в съдебната аргументация.

Принцесата обаче обжалва решението пред Европейския съд и в края на месец юни той излезе с решение, че Германското правосъдие не е зачело човешките права на тъжителката, така както са предписани според член осем на Европейската конвенция за човешките права.

Че това решение ще предизвика подобни яростни реакции на неодобрение сред германските медии, първоначално дойде изненадващо. Защото обикновенно в Германия винаги се прави разлика между сериозни публикации и споменатите вече творения на жълтата преса. За мнозина беше останало може би неосъзнато, че и сериозни медийни концерни отдавна вече печелят добри пари с помощта на плитки истории за известни и по-малко известни личности. Даже обществено-правните телевизионни канали междувременно имат свои предавания за "известни личности", които стилистично и съдържателно не са никак далеч от маниера на булевардните издания. Никой от активистите на кампанията срещу европейското съдебно решение обаче не е готов да признае, че може би става дума повече за битката за слушателски, читателски и зрителски бройки, отколкото за свободата на печата. Вместо това, те използват аргумента, че в бъдеще нямало вече да могат да информират и за онези политици, които в частния си живот нарушават правилата, наложени им от постовете, които заемат. По този начин - пак според същата аргументация - корупцията и връзкарството в бъдеще оставали недосегаеми за разследващата журналистика. Трудно е обаче да се намерят реални доказателства в полза на последното твърдение. В решението от Страсбург не става изобщо дума за информации и публикации, свързани с политици, а само и единствено за знаменитости . На практика става дума само за защитата от папараци, а не за орязване на сериозната и критична журналистика.

Подобно съдържание