1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Речта на Буш и скандалът в ландтага на Саксония

И днес големите германски вестници подължават да коментират речта на Дж. Буш при встъпванто му в длъжност за втори мандат на управление.

Франкфуртер Рундшау пише:

"Досега, външната политика на правителството на Буш винаги е носела както идеологическо-идеалистичен отпечатък, така и полъх на безпардонно преследвани собствени интереси в смисъла на " Америка преди всички". За нея е непоносимо не толкова липсата на свобода на чежди народи, колкото представата, че треторазредни режими водят за носа великата суперсила. Когато Чейни още в деня на встъпването във власт на новото правителство обявява Иран за потенциално военно огнище номер едно и в същото време сигнализира разбиране за военните удари на Израел, всичко това замирисва на "нов Ирак" и то не само в очите на човек като Збигнев Бжежински. Който чете речта на Буш внимателно, ще открие в същото време окуражителни сигнали за по-мека линия на дипломация. Как да се действа оттук нататък? Може например да се вземе на буквално речта на Буш и да бъде започнат трансатлантически диалог по въпроса, как двустранно да се стимулират свободата и демокрацията.

А ето и част от коментара на берлинския ТАЦ:

"Основната тема на речта на Буш беше желанието да се направи света по-свободен, справедлив и демократичен. Европа трепва, защото вече и се привижда следващия военен поход, толкова силно идеологизирани са междувременно тези идеи от доктрината на Буш. Под мантията на мисионера чуваме да дрънчат оръжия, и виждаме вълк в овча кожа. Всъщност, прозвучалия от устатат на Буш идеализъм се намира изцяло в традицията на Ейбръхам Линкълн и Франклин Рузвелт. Човек би могал да се подпише под всяко изречение в речта на Буш. Кой не е за това, тираните да бъдат свалени от власт и за зачитането на човешките права и победата на демокрацията? Само защото тези думи излизат от устата на Буш, те не стават погрешни. Защото в същината си те изразяват изконно демократически, както и социалдемократически идеи, застъпвани например от Джон Кенеди или Бил Клинтън.

По повод вчерашния скандал в местния парламент на Провинция Саксония, където групата депутати на дясноекстремистката партия НПД отказа да зачете паметта на жертвите на националсоциализма, вестник Кьолнер ІЩатанцайгер пише:

"Саксонският Ландтаг е лаборатория. В предизвикано от избирателите пробно подреждане на силите, може да се наблюдава, какво я очаква страната, когато неонацисти се доберат до парламентарната чест: глупост и безсрамие. Подръжката за кафявите сили в очите на някои хора изглежда шикозна, защото е срещу политическата коректност. Желанието да се провокира тук обаче се гради на фатална заблуда. Тя функционира само дотогава, докато десните сили нямат властта да реализират убежденията си. Защото стане ли това, ще дойде края на плурализма, края на опозицията и на правото да се противоречи. Малък тоталитаризъм няма. Който смята за пресилени предупрежденията, че е опасно да се омаловажават нацистките престъпления, нека се поучи от скандала, станал вчера. Преправянето на историята е само началото на атаката срещу настоящето и бъдещето на обществото.