1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Реформите в Дойче Телеком - “Мисията невъзможна”

Коментар на Ролф Венкел

default

Нито един председател на Надзорния Съвет на Дойче Телеком в последните години не е изкарвал мандата си докрай. На този пост се изредиха Хелмут Рике, Рон Зомер и до скоро Кай-Уве Рике. Федералната Република, която е мажоритарен собственик на акционерното дружество, е недоволна от икономическото му развитие, поради което местата по върховете са доста ветровити.

Може обаче още отсега да се предвиди, че новоизбраният шеф Рене Оберман – който досега ръководеше дъщерното дружество Т-Мобайл – вероятно ще го сполети подобна съдба. Защото онова, което държавата и акционерите искат от бившия монополист в сферата на телефонните услуги е да измери квадратурата на кръга: От една страна желанието е, на телекомуникационният пазар да се води конкурентна борба. Тя доведе го голямо съживяване на конюнктурата в бранша и значително намали цените на телефонните разговори за потребителите благодарение на по-голямато предлагане. От друга страна обаче, свободната конкурентна борба се отрази неблагоприятно на бившия монополист. Щом като финансовият министър, който притежава близо една трета от акциите на Телекома, продължава да очаква високи темпоме на прираст, бликащи печалби и растящ борсов курс – явно е , че подобно поведение е най-малкото лицемерно, защото ситуацията на пазара би трябвало да му е добре известна.
Новият шеф на Дойче Телеком се намира в същата клопка, както предшественика си Кай-Уве Рике. Той е затиснат между един гигантски, застинал апарат с армия от неуволняеми държавни служители и исканията, да оперира на пазара също толкова гъвкаво и икономично, колкото и безбройните новопоявили се играчи. В същото време обаче на шефа на Телеком не му е разрешено да съкращава хора поради вътрешни реформи на предприятието. Мисията му на практика е напълно невъзможна. Новопоявилите се играчи на пазара на телекомуникациите са израснали по естествен път и имат адекватно кадрово покритие, ,докато Телекомът е принуден да влачи на гръб огромно количестов ненужни служители, завещани му още от времената, когато беше в позицията на държавен монополист. Колко е огромно и тежко това бреме – може ежедневно да се види. Конкурентната борба на телекомуникационния пазар се надзирава от специален регулативен орган, който следи за това, бившият монополист да предлага на останалите субекти на пазара ползването на преносната мрежа на себестойностни цени. Следователно всички фирми имат приблизително едни и същи изходни позиции и ценови структури. Те обаче се отличават - освен с оптимирания си кадрови състав – още и с ефективност, гъвкавост и близост до клиентите – все неща, които решаващо недостигат на Дойче Телеком. Конкурентите на бившия монополист отдавна схванаха също и това, че фиксираната мрежа, мобилната мрежа и интернет са три взаимнопроникващи се сфери. Те предложиха изгодни за клиентите пакетни цени по едно време, по което в ръководството на Телеком все още се водеше ожесточена борба за надмощие между шефовете на въпросните три отдела. Едва сега - т.е - прекалено късно - Телеком започва също да предлага пакетни цени за фиксиран телефон, мобилен телефон и интернет, докато другите конкуренти отдавна вече са се утвърдили с подобни оферти. Затова новият шеф на Дойче Телеком никак не е за завиждане. Докато държавата иска от него да измерви квадратурата на кръга – бъдещият му неуспех – е отсега гарантиран.