1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Реформатор или вълк в овча кожа е турският премиер Реджеп Таип Ердоган?

Странното превращение на ислямиста в консервативно-религиозен демократ предизвиква недоверие у редица наблюдатели

Турският премиер Ердоган

Турският премиер Ердоган

През 1998 година харизматичният и действен лидер беше осъден на десет месеца затвор за подклаждане на религиозна омраза. От тях той беше принуден да излежи четири. "Демокрацията е само влака, на който се качваме, докато стигнем целта си. Джамиите са нашите казарми, минаретата - нашите байонети, куполите- нашите каски, а верующите - нашите войници " - беше заявила новата политическа звезда Ердоган на едно изборно събрание в Южен Анадол, цитирайки от едно релгиозно стихотворение на Зия Гьолалп. Пред Диарбекирския съд за държавна сигурност той после заяви, че думите му били тълкувани превратно. Съдиите обаче, изпитани в безславаната турска традиция на партийни забрани и политически гонения , останаха на друго мнение и го пратиха зад решетките. Той загуби поста си на кмет на Истанбул, както и правото да развива политическа дейност. Процесът обаче не намали популярността му на градоначалник на Истанбул, спечена чрез компетентност и близост до хората. Хората по скоро си спомянаха за ефективния му маниер на ръководство, което му помогна отново да се върне в политиката, след като излезе от затвора.

Оттам насетне той влезе в ролята на пречистения, благочестив консерватор, който вече няма намерение да се бори за унищожаването на турската държава, а само за реформирането и. Вместо предимствата на исляма, той започна да хвали предимствата на отделянето на светска от религиозна власт и на влизането в ЕС. Неговата партия на справедливостта и развитието се саморекламираше като модерна и неопетнена алтернатива на считаната за корумпирана политическа каста около Чилер, Йълмаз или Еджевит, чиито самодоволни маниери бяха окончателно изчерпали търпението на турците.

Ердоган обединява, но и разединява турците. Далеч не всички членове на неговата партия одобряват начина, по който той се хвърля в прегръдките на ЕС, подобно на ученик, който се мъчи да изкара по-добри оценки от брюкселските си учители. С подчертано проевропейската си ориентация той разцепи ислямисткото движение в Турция. Привържениците на политическия ментор и духовен баща на ислямизма в Турция - Неджметин Ербакан - смятат, че Ердоган предава целите им и стремежът, религията да навлезе по-широко в турската държава. Намерението да се криминализира прелюбодеянието е малък жест на помирение ,насочен именно към ислямистките среди, и нещо като успокоително хапче за народния гняв на провинциалните величия. Ердоган няма да допусне обаче, този конфликт да се разрасне прекалено, защото по този начин би довел до абсурд собствените си реформи и би допринесъл за това, вратата на ЕС да се затръшне под носа му.

Има обаче и други сили, които не вярват на превръщението на ислямиста в консервативно-религиозен демократ. Представители на прозападно ориентирания икономически елит, правосъдието и военните виждат в Ердоган вълк в овча кожа и опасен религиозен фанатик, който се представя за модерен, умерен политик, само за да отмени светския характер на държавата, въведен от основателя и Мустафа Кемал Ататюрк. Те подозират наличието на тайен конспиративен план, който е предвиден да се осъществи едва след като Турция здраво стъпи с единия си крак в ЕС. Подобни конспиративни териории обаче едва ли са реалистични на фона на дълбоките и необратими преобразования и реформи от последните две години. Ердоган изглежда е схванал, че неговата страна не се нуждае от повече ислямска религия, а от повече свобода. В този смисъл, той е сега е на път да продължи започнатия от Ататюрк през 1923 година проект.

Подобно съдържание