1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ретроспективен анализ за Близкия изток през отиващата си 2003 год. от Петер Филип:

"Пътната карта" за мир в БлИ беше през цялата 2003 год. еднаот темите за световните медии. Както израелците така и палестинците на няколко пъти обещаваха, че ще се придържат към то- зи план-график, но в действителност близкоизточният мирен процес не се задвижи истински. Продължиха терористичните актове, строежа на израелски селища и дефицитът на толерантност и от двете страни. Новоизбраният председател на Израелската партия на труда Амрам Митцнах бе обещал драстичен поврат: над две години вече трае интифадата на палестинците в окупираните области, взело вече няколко хиляди жертви. А правителството на Ариел Шарон не изпълни обещанието си, да донесе на страната мир и сигурност. Партията на труда напусна коалицията с Шарон и избра в лицето на Митцнах изявен представител на миролюбивия курс. На изборите на 28-ми януари обаче това не помогна особено на партията. Само 68,5 на сто от избирателите участваха във вота, а блокът Ликуд на Шарон спечели два пъти повече мандати от Партията на труда. По този начин годината започна неудачно, защото в лицето на Ариел Шарон от израелска и на Ясер Арафат от палестинска страна, както изглежда стана ясно на мнозина, не можеше да се стигне до намаляване на напреженнието. Макар и Шарон да оповести, че Израел се нуждае от единство и стабилност:

Шарон: На фона на царящия всеобщ скептицизъм ярко се открои Шимон Перец, голямата стара фигура от Партията на труда и архитект на израелско-палестинския договор от Осло:

Перец: "Всеки народ си избира собствените лидери. Ние не избираме палестинските и те не избират израелските. А никой от насне може истински да се отклони от мира - пред нас няма по-добра алтернатива. Следователно трябва да седнем заедно и даразговаряме. И трябва да имаме предвид грешките, в които бимогла да бъде обвинена всяка една от страните. Ала ние мо- жем да коригираме само бъдещето, но не и миналото."

Въпреки че консервативната му коалиция разполагаше вече с непоклатимо мнозинство, премиерът Шарон обяви, че ще положи усилия за мирното уреждане на конфликта с палестинците, ориентарийки се по т.н. "пътна карта" за мира, която бе разработена през есента на 2002 година от близкоизточния квартет САЩ, ООН, ЕС и Русия. Планът не беше нещо сензационно ново, нопредлагаше на израелци и палестинци поне червена нишка, из- веждаща от заплетената ситуация. От палестинска страна до голяма степен изолираният шеф на ООП Ясер Арафат даде съгласието си за своя раздел от пътнатакарта и номинира правителствен ръководител - Махмуд Абас - който да води преговорите с Израел. А от израелска страна премирът Шарон изведнъж започна да тръби за "болезнени отстъпки" в случай на мир, вследствие на основаването на палестинска държава. освен това за пръв път той заговори за "окупираниобласти". Това предизвика учудване дори в САЩ, но Вашингтонне прояви желание да влага нещо повече в тези думи. Американският външен министър Колин Пауъл заяви:

Пауъл: "Ще предоставя на израелския премиер сам да тълкува своята забележка. Смятам обаче, че тя все пак показва, че той есъгласен, че, независимо от интерпретацията, окупацията на определени градове или на дадена област е състояние, което неможе да бъде трайно съхранено".

Шарон така и не изпълни обещанията си за мир. Той неотклонно продължи политиката си зе целенасоченото ликвидиране на радикални палестински лидери и нареди да продължи работата по проекта за милиарди, разработен по времето на предшественика му Барак за намаляване на опасността от проникване от палестинските области на израелска територия чрез построяването на заграждения по демаркационната линия от палестинска страна и между другото, откъсващи палестински села от нивите им,или разрушаващи тези ниви. Освен това не само палестинцитеподозират, че Шарон продължава строежа на тези заграждения, за да маркира чрез тях бъдещата граница. През декември Шарон индиректно потвърди тези предположения, оповестявайки в една своя реч, че Израел ще предприеме едностранни мерки, в случай че палестинците не вземат от своястрана ефикасни мерки срещу авторите на насилия в рамките на шест месеца. Едностранни мерки означава частично изтегляне зад нова линия за сигурност, която по всяка вероятност ще повтаря линията на загражденията:

Шарон: "Тази линия за сигурност няма да бъде постоянната граница на Израел. Обаче докато усилията по пътната карта не бъдат възобновени, армията ще бъде разположена по протежениена тази линия."

Шарон продължава да твърди, че самият той се придържалкъм пътната карта, но че палестинците не изпълнявали своите задължения. Шарон се срещна с последния за момента палестински премиер Махмуд Абас и с президента на САЩ Джордж Буш в началото на лятото в йорданския пристанищен град Акаба, където тържествено бе обещано да се следва пътната карта. И двете страни обаче не изпълниха обещанията си: Израел наистина разформирова няколко незначителни селища-бази, но продължи целенасочените убийства на радикални палестинци, чиито групировки впоследствие обявиха ограничено примирие. Това, свързано с постоянното боричкане за повече власт между него и шефа на ООП Арафат принуди в крайна сметка Абасда подаде оставка. След немалки затруднения негов приемник стана Ахмед Корая,който, разбира се, се възприема от Шарон като човек на Ара фат. Независимо от това междувременно Шарон изяви готовност, да разговаря с Корая. Последният обаче поставя започването на тези разговори в зависимост от спирането на строежа на загражденията, а нищо подобно не се очертава след ултиматума на Шарон. Освен това, колкото по-дълго няма промени в Близкия изток, толкова повече намаляват възможностите за такива промени. Защото с наближаването на изборната борба в САЩ президентът Джордж Буш надали ще се превърне от безрезеревен приятел на Шарон в негов критик. Така че оповестеното отБуш в акаба остава по-скоро само добро пожелание:

Буш: "Пътуването, което започваме, е трудно, но няма алтернатива. Никой лидер с чувство за отговорност не може да приеме още месеци и години на унижение, смърт и трауер."