1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Реприватизацията в Източна Европа

Източноевропейските аристократи се надяват, че ще могат да си получат обратно своята собственост. АФП описва актуалното положение:

default

По-рано на терена на американското посолство във Варшава се е намирал дворецът на херцог Алберт Четвертински. Семейство Четвертински живяло там до 50-те години, когато по обвинение, че херцогът бил американски шпионин дворецът бил национализиран от комунистическия режим. Сега обаче аристократът иска да му бъде върнат парцела; с тази цел наскоро той и негови привърженици демонстрираха пред американското посолство. Четвертински е само един от многото източноевропейски аристократи, които се борят за реституция на своето заграбено от комунистите имущество.

Полша е единствената страна в региона, в която няма закон за реституция или компенсация за “ограбването на гражданите” от комунистическата държава – казва Мирослав Шиповски, председател на полското Сдружение на собствениците. Той отбелязва впрочем, че две трети от поляците са против реституцията. “Хората казват: защо някакъв си граф, който живее в замък, ще си получи обратно собствеността, докато ние се гърчим на 30 кв.?” Аргумент, който може да се чуе не само в Полша. Единствената възможност да си върнеш бившата собсетвеност в Полша, обяснява Шиповски, е да докажеш пред съда, че национализацията е била в нарушение на валидното тогава право. Но досега имало само няколко такива случая.

В Румъния 90 процента от подадените 128 000 молби за реституция са били отхвърлени. Неколцина обаче постигнаха успех: 58 години след национализацията му през май замъкът Бран, известен по света като замъка на Дракула, бе върнат на собствениците му от фамилията Хабсбург.

В съседна България бившият монарх Симеон Сакскобургготски се възползва от едно решение на Конституционния съд от 1998, позволяващо възстановяване на одържавената царска собственост.

През 1991 Унгария стана първата посткомунистическа страна, която прие закон за частична реституция. Подадени бяха над 800 000 молби и бяха изплатени общо 207 милиона евро обезщетения. Три години по-късно последва втора вълна от обезщетения.

Особено сложно е връщането на собствеността в Чехия, където прокудените след войната судетски немци бяха отчуждени без право на обезщетение. Само който може да докаже, че не е от немско семейство или че семейството му е участвало активно в съпротивата срещу нацизма може да се надява на нещо. Накрая един уникален случай: от 2003 насам чешкият и аржентински гражданин Франтишек Олдржих Кински е подал около 150 молби с искане за реституция на семейното имущество, изчислявано на 1, 3 милиарда евро.