1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Репортаж от разделения остроов Кипър

Преди близо 3 години Република Кипър беше приета в ЕС, но радостта от това не можаха да споделят кипърските турци, които живеят в южната част на разделения остров. По вътрешно-кипърската граница, т.нар. “Зелена линия”, са разкрити 5 гранично-контролни пункта, през които всеки ден хиляди кипърски турци преминават границата на път за работа в южната гръцка част на острова. С някои от тях се срещна и разговаря З

Турски знамена се веят на вътрешнокипърската граница

Турски знамена се веят на вътрешнокипърската граница

�лке Йокономопулос.

С добре отработено движение Хюсеин прибира обратно паспорта си в чантата. С още десетина други работници той преминава границата в късния следобед. Неговата синя риза е прашна, 46-годишният глава на семейство и баща работи в уличното строителство. Хюсеин е един от приблизително 20 000 кипърски турци, които ежедневно пресичат границата, т.нар. “Зелена линия”. Вече повече от 3 години всеки ден той прекосява границата на един и същи контролен пункт, след което пеша преминава през т.нар. буферна зона на ООН в южна посока:

“Шест месеца след отварянето на границата започнах работа в Република Кипър. Преди това бях шофьор на автобус в северната част, но нямаше никакъв смисъл, почти нищо не успявах да припечеля. От сегашната си работа съм много доволен.”

160 кипърски лири печели и носи всяка седмица в къщи Хюсеин, а за почивните дни синдикатите са издействали някакви надбавки, така че месечно Хюсеин печели средно по около 700 лири чисто, или кръгло 1 200 евро. За същата работа в т.нар. Севернокипърска Турска република заплатата му би била 3 пъти по-малка. Затова днес Хюсеин се смята за високоплатен.

От условията за работа е доволен и 26-годишният Ведачакер. Той работи от 8 месеца като шофьор на товарен камион в южната част на разделения Кипър:

“На юг е по-добре – работя по-малко за повече пари. Работният ми ден започва в 5 сутринта, когато тръгвам за граничния пункт, откъдето ме взима моят работодател. Република Кипър има нужда от работна ръка, тъй като икономиката и процъфтява. Но от отварянето на границата има полза така също и турската северна част на острова, пи това не само в икономическо отношение”,

казва Ведачакер.

“Самите хора успяха да се променят, променен е начинът им на мислене. Преди имаше много повече хора, които мислеха с остарели понятия. Сега е някак си по-лесно – минаваш границата, виждаш, връщаш се и можеш да сравняваш. Най-простият пример е със здравеопазването – оттатък границата един лекар, назначен в болница, не може да работи и частно. При нас лекарите в болниците не си вършат работата, а за да припечелят допълнително изпращат пациентите в частните си кабинети.”

Живеещите в северната част на острова, но работещи на юг кипърски турци са социално-осигурени в Република Кипър. Освен това всеки кипърски турчин може да получи паспорт, тъй като кипърското правителство разглежда окупираната от Турция северна част на острова като своя неделима територия, а кипърските турци приема за свои сънародници. По същия начин се отнасят с нас и на работното място, казва Ведачакер:

"Досега само веднъж ми се е случвало, да реагират остро след като стана ясно, че идвам от турската северна част на Кипър. Работил съм с много хора, сегашният ми работодател дори ме покани на сватбата си. Единственото препятствие за нас остава границата, гръцките и турските полицаи. На 17-ти съм канен на тържество оттатък границата, и смятам да отида.”

Но това, което в ежедневието работи безпроблемно, е трудно приложимо в цялостен мащаб. Откакто преди 4 години кипърските турци се обявиха за обединение на разделения остров, а кипърските гърци гласуваха на същия референдум с “Oxi”, съвместното съжителство не върви особено добре. Нови перспективи скоро не се очертават, а и самите жители на острова не вярват да бъде намерено бързо решение на кипърския въпрос.

“Не е възможно, но ние желаем обединението от все сърце”,

казва строителният работник Хасан.

С това той няма предвид само по-добрата икономическа перспектива, която би открила пред хората евентуалното пълноправно членствоо в ЕС:

“Дали ще сме в ЕС или не, няма никакво значение. Защото и в Ес парите не се намират на улицата.”

Както много други прекосяващи границата работници Хасан оставя още един работен ден зад гърба си в страна от ЕС. В 5 часа следобяд кафенето край граничния пропускателен пункт отново е празно. Двама пенсионери са седнали на една маса и играят табла. Утре сутринта тук отново ще пристигнат няколко хиляди работници от севера, които ще стоят на опашка за да прекосят външната граница на ЕС.

Аудио и видео по темата