1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Репортаж от Газа

В Газа след смъртта на водача на Хамас шейх Ахмед Ясин отначало беше спокойно. Магазините бяха затворени, по улиците нямаше голямо движение. В град Газа беше опъната голяма траурна шатра - близките и приятелите на покойника приемаха съболезнования. Вдовицата на Ясин също беше там, заедно с дъщеря си, носеше зелена лента върху черната забрадка:

"Алах да се смили над душата му, алах да отмъсти за кръвта му.", каза тя.

Стотици хора се стекоха в деня след атентата, за да я утешат. Сред тях беше и палестинският министър-председател Ахмед Курай, неговото послание беше изпълнено с гняв:

"Това е отвратително израелско престъпление. Те усилват спиралата на насилието, не искат да я спрат. Това е държавен тероризъм."

Но не само в Газа оплакваха убити, в бежанския лагер Кхан Юнис по време на демонстрации след покушението върху шейха двама души бяха убити. Един от убитите беше застрелян, докато пресичаше линията, прокарана от израелските сили за сигурност между бежанския лагер и израелското селище Гуш Катиф. Децата, играещи наблизо, са видяли всичко. "Тук беше, казват те, войниците го застреляха." Децата играят тук, между развалините на къщите, разрушени от израелската армия, тъй като се намират в непосредствена близост до стената около израелското селище. От тук децата виждат и Средизмено море, само че не могат да отидат на плажа - за тях той е недостъпен. От четири години насам не са ходили там, разказват те. От четири години израелската армия не им разрешава да ходят на плажа. Затова играят тук, боси сред камънаците. Любимата им игра тези дни е шахид-мъченика. Така казват на палестинците, убити от израелците. Самоубийствените атентатори също биват наричани мъченици.

"Аз съм Ахмед, аз съм цар на мъчениците от Кхан Юнис в Палестина", провиква се едно момче. В бежанския лагер Рафах край границата с Египет също оплакват един мъченик. Човекът, който преди две седмици беше ранен при сблъсъци с армията и който по-късно почина. Тук са свикнали със страданието. На всеки няколко седмици израелски части идват тук и търсят тунели, по които се прекарва контрабандно оръжие от Египет в ивицата Газа. Редовно се разрушават и къщи.

"Това е моят дом", казва 33-годишният Абу Шеин и сочи към купчината камъни. "Срути се върху децата ми, дъщеря ми беше ранена, другите, слава богу, са живи и здрави."

Те идват с танкове и булдозери, разрушават къщите без предупреждение, разказва Абу Шеин. Шест семейства са живели в неговата къща, всички сега са без покрив над главата. На другата страна на улицата също има разрушена къща. Изпод развалините още се виждат мебелите, в гардероба още висят дрехи. Въпреки всичко Абу Шеин не губи ведрия си дух, но заговорите ли го за атентата върху Ясин, се разгневява:

"Това е долно престъпление срещу човек, който нито е навредил на Израел, нито пък е в списъка на преследваните. Беше инвалид и не беше способен да нападне Израел и да внася несигурност. Това е криминално и долно престъпление срещу палестинското общество."

Ахмед Ясин е символ, не само за палестинския народ, а и за арабската нация и палестинския народ, казва Шеин. Убийството му няма да остане неотмъстено. Израелските въртолети и бойни самолети не могат да уплашат хората, не могат да променят поведението им, споделя Фаваз Абу Сита, доцент по икономическо право в университета в Газа. Животът и смъртта са им станали безразлични в тежката ситуация, в която се намират, допълва той. Че в Газа е така спокойно след атентата върху Ясин, не е изненадващо, смята Сита. "Хората са шокирани, това е затишие пред буря", казва той.