1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Репортаж от бежанския лагер "Яброна" край Хартум

"50 деца през миналата година умряха от ухапване на скорпион "- казва Дензио. Той произхожда от етническата група "динка" - от Южен Судан, но живее в "Яброна" от повече от 11 години. Яброна е един от най-големите бежански лагери в покрайнините на столицата Хартум. Условията там са просто потресаващи. Никой не се грижи за жертвите от войната, прокудените и бежанците. Те живеят в бараки , едва - едва скърпени от стари ламарини или пък от стари кашони и чували. "Щастливците" живеят в по-солидни къщички от глина и дърво, само че през дъждовния период глината се размеква, много от от тях се срутват под тежестта и погребват под себе си живеещите там. Така всяка година по времето на дъждовния период много хора загиват напълно безслислено.
Бедността и трагедията на тези хора е осезаема.
Дензио - верующ католик има две жени и общо 20 деца. Втората му жена е била съпруга на починалия му брат и според племенните традиции той е бил длъжен да поеме грижата за нея, както и за децата на брат си. Децата на Дензио носят пробити ризи и мръсни манталони, те миришат на мръсно и на урина, имат хрема, очни заболявания и какво ли още не. " В Яброна няма вода" - казва Дензио. "Ние живеем в пустинята и сме принудени да купуваме всяка капка вода скъпо и прескъпо от търговците.
Нощем в Яброна става ужасяващо студено, а много от жителите на бежанския лагер нямат даже и одеяло за да се прикрият от студа. От 1983 година насам в Судан вилнее кървава гражданска война. Хората от Севера се чувстват дискриминирани и експлоатирани. В края на 80-те години шефът на клана "Динка" заедно с мнозина други напуска Юга ,поради това че бунтовници от южносуданската народоосводителна армия нападат и плячкосват селата. Младите момчета и мъже от племето са отвлечени и превърнати във наемници. Онези, които успяват да се спасят се насочват към столицата Хартум. Така попадат в бежанския лагер "Яброна". Над два милиона души мизерстват в този лагер. Повечето от тях се надяват да доживеят деня на мира, когато ще могат да се завърнат по родните си места - там, където са изоставили къщи, добитък и покъщнина. В Яброна те са на ничия земя - нежелани и от правителството, което редовно изпраща булдозери, които сравняват със земята бараките и землянките. С черен хумор Дензио казва " Може би те ни изпращат нощем и скорпионите".