1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Резултатите от срещата на министрите на отбраната на НАТО в Холандия

Вчера в холандския град Нордвик завърши конференцията на военните министри от държавите-членки на НАТО. Американците отново поискаха увеличаване на контингента в Афганистан

На много от правителствата в страните-членки на НАТО в Европа вече им е омръзнало да слушат американските настоявания за увеличаване на военния ангажимент в Афганистан. От години генералният секретар на Алианса Яп де Хоп Схефер обикаля европейските столици да умолява за повече войници, хеликоптери и военни самолети – посрещан най-често с необвързващи отговори. Германското правителство в крайна сметка склони да добави към ангажиментите си и изпращането на разузнавателни самолети торнадо. Но все така отказва да изпрати войниците си в размирния юг на Афганистан – в съответствие със скептицизма на обществеността и политическите дадености в Берлин.

Сега отново цяла поредица държави обещаха да изпратят допълнителни войски – общо няколкостотин, като определено ще се наложи да се поизчака, докато това действително се случи.

Това, което е интересно, е следното: акцентите в настояванията са изместени: Де Хоп Схефер, но също така – и афганистанският президент Хамид Карзай сега залагат в много по-голяма степен на обучението на афганистанските сили за сигурност. В крайна сметка – както заяви генералният секретар на НАТО – един ден страната трябва да стъпи на собствените си крака. Като в този план германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг гарантира в Нордвик утрояване на съдействието.

Афганистан действително би трябвало да започне да се справя самостоятелно – което и би трябвало да представлява същността на ангажимента на НАТО в страната. А като че ли се забравя все повече и повече. Европейската общественост гледа скептично на мисията в Афганистан не само заради загиналите войници, а и защото подозира, че става дума за каца без дъно – никога нищо няма да е достатъчно.

Но кога ли всъщност би могъл Афганистан да стъпи на крака? Никой военен днес не би бил толкова неблагоразумен да назовава срокове. Този ден няма да настъпи никога – казват мнозина наблюдатели. Както изглеждат нещата – очевидно за още много години напред, ако не и за десетилетия ще има нужда от присъствието на НАТО. А на западния Алианс други възможности вече не му остават. И излиза, че просто се прахосват човешки животи и пари на данъкоплатците? Така е – мисията изисква жертви, като всеки загинал войник е един в повече. Но какво би струвало, ако ислямистите отново завземат Афганистан? Едва тогава би могло да се каже, че цялата акция не си е заслужавала.

НАТО трябва да продължи проекта Афганистан. Част от който са и атаките срещу талибаните и Ал Кайда, за които в Германия биха предпочели да не се споменава. Но Вашингтон очевидно си дава сметка – въпросът не е само в броя на оръжията. Нужна е всеобхватна стратегия и наред с походите срещу талибаните трябва да върви и възстановяването на страната, и обучението на местните сили за сигурност. В Ирак най-вероятно до този извод се е стигнало твърде късно. А в Афганистан НАТО трябва да има предвид поуките.