1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Резонен ли е дебатът за нуждата от европейски министър на България?

С гласовете на мнозинството в края на миналата седмица парламентът избра Гергана Грънчарова за нов министър по европейските въпроси на България. Против гласува опозицията, според която вече като член на ЕС България нямала нужда от министър по европейските въпроси. Гледна точка на Емилиян Лилов.

Днес картината в ЕС е такава, че повечето страни-членки нямат отделен министър, който да се занимава само с европейските въпроси.

Отговорността за това, с какви и колко министри ще работи една правителство, е изцяло функция на министър-председателя. Той е човекът по конституция, който може да създаде нов пост в изпълнителната власт, или да обедини няколко дейности в един ресор. Така впрочем при управлението на НДСВ с премиер Симеон Сакскобугготски беше създаден постът на министъра по европейските въпроси. От тази гледна точка спорът, да има или не такъв ресор в кабинета, изглежда абсурден, защото въпросът е единствено и само от компетенцията на премиера.

Това щеше да е напълно коректно, стига въпросът да нямаше и морална страна. На нея стъпи опозицията, която до последно оспорваше нуждата от запазването на министерски пост по европейските въпроси, след като отдавна вече преговорите за членство са приключили, договорите са подписани, а страната вече е в ЕС.

Вярно – датата 1 януари 2007 не е краят на пътя. България има още много какво да прави. Но дори и да беше се справила навреме с подготовката си, да не беше подложена на стриктно наблюдение и да не и бяха наложени предпазни клаузи, тя пак щеше да има много работа, свързана с координацията на всички дейности по оста Брюксел-София. Точно така и аргументира решението си премиерът Сергей Станишев да запази поста, заеман досега от Меглена Кунева. Основен приоритет на министъра по европейските въпроси е добрата координация, бързата реакция и ефективното изработване на позиции на България в различните работни групи на ЕС.

Някои обаче с право биха попитали, и вече го сториха, защо с такава координация трябва да се заеме непременно министър, след като това нещо е по силите и на всеки висш правителствен служител, напр. с ранга на секретар по европейските въпроси? Тук е мястото да кажем, че такава е и европейската практика – в повечето страни-членки на общността колегите на г-жа Грънчарова са със статута на заместник-министър или на секретар по европейските въпроси.

В интервю за “Дойче веле”, дадено от г-жа Грънчарова веднага след утвърждаването и на поста, най-силният и аргумент звучеше така – датата 1 януари не е краят на пътя, а началото на много по-сериозния процес на вземането на решения, от който България вече е част. От тази гледна точка вероятно трябва да има една фигура, която да отговаря за конструирането от България на общи позиции, които да отчитат интереса на различните ведомства, който понякога е твърде противоречив. Безспорно, че някой трябва да свърши тази работа. Пак не става ясно обаче, защо е необходимо той да бъде министър.

Подобна позиция защитаваше външният министър Ивайло Калфин, който смяташе за удачно да се приложи европейският опит. Не може да не ни смущава това, че между първия дипломат и шефа на изпълнителната власт няма единомислие по този въпрос.

На този фон се сещам за поне две причини за надделяването на виждането за запазване на поста европейски министър. Първата произтича от коалиционното споразумение, писано преди присъединяването, в което просто е предвидено да има министър по европейските въпроси. По формулата 8:5:3 той се пада на НДСВ. Дано обаче това да не е бил истинската причина. Втората възможна е разбирането, че със запазването на поста България ще изпрати сигнал към Брюксел, че страната е амбицирана да продължи реформите също толкова мобилизирано както и преди 1 януари, и че е решена да се интегрира успешно, за да бъде един достоен член на ЕС, а не такъв, приет по милост.

Вместо финал – една тема за размисъл: В Германия, която изпълнява план за отказ от ядрената енергия, министърът на екологията е още и министър по сигурността на ядрените реактори. А в България, която смята да строи нови ядрени мощности и да се превръща в енергиен център на Балканите, спорим, дали имаме нужда от европейски министър!

Подобно съдържание