1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Резолюции без ефект

Мнозина в Световната Организация настояват за резолюция, осъждаща поведението на Израел срещу Ливан. Но дали подобна резолюция може да доведе до нещо, като се знае, че през дългите години на близкоизточния конфликт е имало не една и две, които са минавали без всякакъв ефект...

default

С никой друг регион в света Съветът за сигурност на ООН не се е занивал по-често отколкото с Близкия Изток. От 1948 година насам са приети общо 294 резолюции, от които в 240 се съдържа пряко осъждане на Израел : поради нарушения на човешкикте права, поради окупационна политика, поради завоевателни действия спрямо съседни държави и прочие. Към това се добавят и резолюциите на Общото Събрание на ООН, отнасящи се до Израел, което не разполага със същите правомощия като Съвета за сигурност. Израел обаче на практика винаги е игнорирал цялата тази лавина от резолюции.

В резолюция 262 например Израел беше призован, да обезщети Ливан за разрушенията на Бейрутското летище. Нищо подобно не се случи. Израел непрекъснато беше осъждан и за прогонването на палестинци. Широк обществен отзвук срещна например прогонването на 415 палестинци в един лагер в Южен Ливан. Други бяха принудени да напуснат Западния бряг на река Йордан, а един свещенник от Рамала беше прокуден в Йордания. Израел така и не допусна, всички тези палестинци, да се завърнат по родните си места.

От значение беше и резолюция 242, която беше приета след “Шестдневната война”, защото тя маркира възприетата по-късно формула “ земя срещу мир” и настоява, всички замесени в конфликта страни взаимно да признаят правото си на съществуване и ненакърнимостта на границите си. За съжаление, тази резолюция съдържаше известна двузначност, както обяснява Маргрет Йохансен от Хамбургския Институт за изследване на мира и сигурността:

Йохансен:

“Тя подвеждаше към недоразумения, защото съдържаше две версии. В преамбюла се обяснява, че е е осъдително от гледна точка на международното право, завладяването на чужди територии чрез военни действия. След това е формулирано едно искане, което в английската си формулировка гласи, че Израел трябва да напусне окупирани земи. Във френския текст обаче се казва от – всички “окупирани земи”. Така възниква нееднозначност, която и до днес се използва от страните в конфликта в съответствие с личната им позиция.”

Затова Израел например смята, че с връщането на Синайския полуостров на Египет, резолюцията на практика е била изпълнена. Има обаче една основна причина, поради която всички резолюции, осъждащи Израел, си остават къс хартия без практическо значение. Маргрет Йохансен пояснява:

Йохансен:

“Това е партньорството между САЩ и Израел - което от една страна е стратегическо съюзничество,а от друга страна – културно, почиващо на определени духовни стойности. Израел е държава, която може да разчита на защитата и подкрепата на САЩ и то на военна защита, а така също и на дипломатическа. Това е същинското обяснение, защо всички резолюции на Съвета за сигурност, изискващи санкции срещу Израел са пропадали поради ветото на САЩ.”

Впрочем, Държавата Израел също е създадена въз основа на резолюция на ООН – номер 181 от 29 ноември 1947 година. В същата резолюция се гарантира и създаването на палестинска държава. Палестинците и съседните арабски държави обаче отказват решението за подялба и нападат Израел в първия ден на неговата независимост през май 1948 година. Тази война завършва с тяхното поражение, а еврейската държава се сдобива с нови територии. Две години по-късно приемането на Израел в ООН е обвързано с искането за признаване на няколко резолюции, включително и на резолюция 294 от 1948 година, в която се дава право на палестинските бежанци да се завърнат по родните си места. Право, което те нямат и до ден днешен.