1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Резервен план за Близкия изток

Плаха надежда за разрешаване на израело-палестниския конфликт : анализ на ситуацията в Близкия изток от вестник Ди Цайт

саудитският крал посреща германската канцлерка

саудитският крал посреща германската канцлерка

Резервен план за Близкия изток – под това заглавие вестник Ди цайт публикава обширен анализ на журналиста Михаел Туман, посветен на изненадващо подобрилата се ситуация в израело-палестинските отношения. На какво се дължи това? Ето причините, които открива авторът на анализа:

Трябва да си видял дъното, за да се замислиш сериозно над въпроса, как да се оттласнеш от него. ”Дъното” – това беше Близкия и Среден Изток в началото на годината. Гражданска война беше надвиснала над три региона. В Ирак сунитските въстанници и шиитските милиции се избиваха едни други. В Ливан шиитски демонстранти обградиха сградата, от която управлява премиерът-сунит.В Палестина враждебно настроените партии Фатах и Хамас стреляха една срещу дурга. През всичкото това време Иран спонсорираше радикалните сили. Ето така изгреждаше дъното.

Тези дни обаче в Близкия изток би могъл да повее макар и плах повей на промяна. Случват се неща, които до скоро изглеждаха като невъзможни. Ислямската организация Хамас и нациналистическата – Фатах рподължават да се мразят яростно, но пък в рамките на широка коалиция. В този случай почти без изключение арабите са на едно мнение и празнуват в саудитския Риад. Има и още нещо ново: правителството на Буш изведнъж започна да се интересува от израело-палестинските отношения. Израелците пък намират предложенията от страна на саудитците за примамливи. И най-накрая – мюсюлмански държави подкрепят санкциите на Съвета за сигурност срещу Иран.

Вирусът на разума започва бавно да се разпространява из региона. И ако всичко върви добре, затегнатия от седем години насм възел може би ще се развърже.

Става дума за израело-палестниския конфликт- майката на толкова много беди в ислямския свят. И защо точно сега би могло да се постигне онова, което години наред се проваляше?

Заслужава си да хвърлим поглед върху променените властови отношения в Близия изток. Вярно,Иран продължава безотказно да върти центрофугата към утвърждаването си като ядрена сила. Само че амбициозната държава изгуби от досегашния си блясък в ислямския свят. Миналата седмица в резолюцитя на ООН за по-строги финансови санкции срещу Техеранскот ръководство, беше подкрепена дори от Индонезия и Катар. В Палестина арабските държави изместиха Иран като привлекателна сила. В Ливан иранците са мразени, с изключение на шиитските региони. Иран губи от позициите си на реионална сила и те все повече се заемат от конкурента му – Саудитска Арабия. Саудитците се наслжадават с пълна сила на отново извоюваната си водаческа роля в арабския свят. В същото време звездата на Египет залязва – заради липсващата за управляващия режим подкрепа и социални конфликти. Сирия е вече излоирана и изоставена от арабските си приятели. Ирак вече не може да бъде силов фактор. Така че най-голямата икономика в региона , кръстопътя на силните и властващите е саудитска Арабия. И докато иранският президент Ахмадинеджад атакува непрекъснато, саудитският крал Абдала търси помирението и посредничи с тази цел – в Ливан и Ирак, а наскоро – по време на арабската среща в Риад. Предложеният там план Абдала редлага на Израел историческото му рпизнаване като държава от всички араби, ако обаче Израел се откаже от окупираните през 1967-ма година територии в Газа и Западния бряг или казано направо, ако даде тези територии на бъдещата палестинска държава. И се вижда че арабските държави са готови да следват това предложение, водени от различни мотиви. Единствено радикалното крило на Хамас продължава да готви на собствен огън своята си част от саудитското меню. Радиклните сили в хамс настояват за завръщането на палестниските бежнаци в изралеските градове Хайфа и Яфа.

Израел никога няма да приеме това, ако иска да се самосъхрани.И все пак премиерът Олмерт казва, че е открил положителни моменти в саудитския план. Подобен план впрочем беше отхвърлен с присмех от Израел през 2002-ра година Пет години и две войни по-късно нещата изглеждат другояче. Пораженията и грешките на американците в Ирак и на израелците в Ливан водят до готовност за преговори от тяхна страна.

В близко бъдеще обаче окончателни решения няма да има затова трябва да се намери сравнително приемливо изравняване н силите, което ще спаси региона от връщане към дъното. За пример би могла да послужи коференцията за сигурост и сътрудничество през 1975-та година в Хелзинки. Тя постигна равновесие между запада и съветския съюз след заплашителното им прибилижаване до гибелно дъно в началото на 70-те години. Западът призна влиянието на Съветснкия съюз в Централна и Източна Европа, Москва пък зяви че приеме западните принципи, включително отказ от насилие и човешки права. Не е нужно да се обичаш с някого, за да съществуваш в мирно съжителство с него.