1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Редовната среща на върха “ЕС – Русия” от 10-ти май

Тази среща между ръководителите на евросъюза и руския президент се озова под сянката на вчерашните московски тържества по повод на 60-тата годишнина от края на Втората световна война в Европа.. Спроът между руското ръководство и балтийските държави относно наследството на бившия СССР заплашва да хвърли сянка върху събитието. Подробности от Бернд Рийгерт в Брюксел:

Докато президентът на Русия не иска присъединяването на трите балтийски държави към Съветския съюз да бъде оценявано като окупация на Литва, Латвия и Естония, президентите на трите балтийски републики, подкрепяни от президента на САЩ Джордж Буш настояват, че трите страни през месец май 1945-та след края на националсоциалистическата диктатура са били принудени да се подчинят на комунистическото потисничество. В декларацията си по повод на 60-тата годишнина от края на войната Европейската комисия се присъедини към позицията на трите балтийски държави, които от малко повече от една година насам са членове на ЕС. “Щекотливият въпрос всъщност не би трябвало да е тема на срещата на върха “ЕС-Русия”, заяви миналата седмица в Брюксел дипломат от евросъюза. Все пак твърде вероятно е темата за анектирането и руското изопачаване на историята, да бъде засегната, още повече че Русия би следвало да подпише две гранични спогодби с Естония и Латвия, и да определи протичането на граничната линия с Литва.

Руският заместник външен министър Владимир Чижов предупреди на пресконференция миналата седмица, очакванията да не бъдат твърде големи. От тази рутинна среща на върха не се очаквали сензации. Председателят на комисията на ЕС Жозе Мануел Барозу, пристигнал през април лично в Москва във връзка с подготовката за срещата в Брюксел, демонстрира оптимизъм в навечерието. “След конструктивните и позитивни разговори, които водих наскоро с президента Путин, бих искал тази среща на върха да изведе отношенията ни с Русия на по-високо равнище”, заяви Барозу преди да отпътува от Брюксел за Москва.

ЕС се надява, да бъдат подписани план-графиците за създаването на четирите т.н. общи “пространства”. Под тези четири пространства се подразбират икономиката, правото и вътрешната политика, външната сигурност и научните изследвания. На срещата на върха в Санкт Петерсбург в 2003 год. ЕС и Русия заявиха, че целта им е тясното сътрудничество в тези области. Оттогава насам конкретните споразумения се провалят вследствие на оспорвани детайли и на подчертаното застудяване в отношенията. План-графиците, по които сега се преговаряше до последния момент, трябва да съдържат каталог от конкретни мерки, които както Русия така и ЕС трябва последователно да изпълняват за създаването на “пространствата”

В областта на вътрешните работи обаче още отсега се очертава, че няма да се стигне до спогодба по визовата политика. Русия се стреми към процедурни улеснения за гражданите си при влизане на територията на ЕС. ЕС обаче е готов да се съгласи, само ако Русия успоредно поеме задължението да приема обратно нелегално влезлите, в това число и от трети държави. Руският заместник външен министър Чижов заяви преди няколко дни, че постигането на споразумение било невероятно. Проблемът бе предвидливо отложен за разглеждане на следващата среща на върха в Лондон през октомври.

По отношение на външната политика външнополитическата евро-комисарка Бенита Фереро-Валднер се пазари с руските партньори на преговорите за всяка дума. ЕС възнамерява да предложи, да оказва помощ на Русия по т.н. “замразени конфликти” в Кавказ /става дума за Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах/. ЕС вече и дума не отваря за Чечения, заяви руският президентски съветник Сергей Ястржембски миналата седмица. ЕС оказва хуманитарна помощ и очевидно се въздържа по политическите въпроси. В началото на април Комисията на ЕС взе решение за изпхлащането на още 22 и половина милиона евро на жертвите от конфликта в Чечения. Евросъюзът изхожда от предположението, че около 200 хиляди от общо 800-те хиляди чеченци са вътрешни бежанци в собствената страна. От 1999 год. насам фондацията за бежанците на ЕС – “ЕХО” е похарчила за целта 148 милиона евро, с което тя е най-крупният донор в региона.

Отчитайки руската чувствителност по въпроса евро-комисарката Бенита Фереро-Валднер се отказа от формулировката “общо съседство” в документите на срещата, когато става дума за Северен Кавказ, Украйна или Беларус. От друга страна тя оценява като успех, че Москва се съгласи изрично с формулировката, че в Европа не бива да има повече “сфери на влияние”.

По-малко сложно изглежда заплануваното сътрудничество по икономическите въпроси и при обмена на научни работници. ЕС и Русия се стремят към максимално бързото разграждане на търговските бариери. ЕС подкрепя предвиденото за т.г. приемане на Москва в Световната търговска организация. Председателят на Комисията на ЕС Жозе Мануел Барозу и президентът на Русия Владимир Путин бяха по време на предварителните си разговори на единно мнение, че трябва да се премахнат таксите за комерческите авиолинии при прелитането им над Сибир. Руснаците сега обаче издигат искане за преходен период до 2013 година, който е според европейците твърде дълъг.

Изглежда, че от страна на ЕС няма да се стигне до открита критика по адрес на Путиновата концепция за “направляваната демокрация” и на държавно-правовите дефицити в Русия, както заяви дипломат от ЕС в Брюксел. Та нали в крайна сметка както председателят на комисията Барозу и председателстващият Съвета на ЕС люксембургски премиер Юнкер след трудните преговори искат да постигнат резултати. Критика срещу Кремъл само би развалила атмосферата, смята в Брюксел. И юридически най-малко съмнителното съдебно дело срещу бившия шеф на концерна Юкос Михаил Ходорковски ще остане увит в мълчание, макар че на 16-ти май предстои да бъде прочетена присъдата. ЕС не иска да дразни “стратегическия си партньор” Русия.