1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Реалностите в Ирак

След Франция още една постоянна членка на Съвета за сигурност – Русия, се обяви против новата резолюция за Ирак на СЩ и Великобритания. Йорг Камински представя най-важните моменти от резолюцията и ги анализира на фона на политическите събития в Ирак:

Представената сега проекторезолюция предвижда партньорство за сигурност между новото временно иракско правителство и СЩ. Докъде стига това партньорство ще бъде предмет на дискусии в Ню Йорк.

Независимо от изхода на тези дискусии в действителност това ще е партньорство между двама неравни партньори. От една страна СЩ, разполагащи с командването на международни сили от 160 хиляди души и с всички политически и финансови средства да наложат правомощията си. От друга страна е новата иракско преходно правителство, на което му липсват много от атрибутите на една държавно ръководство.

Новите хора в Багдад, които в голяма част са старите, първо се борят за признание. В международен аспект това ще им се удаде в крайна сметка с помощта на решение на ООН, но в Ирак нещата изглеждат другояче. Там и новото временно правителство е считано на първо място за марионетка на американците, въпреки че в политическите кръгове господства мнението, че няма друга реалистична алтернатива. Затова и влиятелния шиитски лидер Аятолах Систани например, подкрепя временното правителство. Той обаче ще го преценява по делата му. Това не означава нищо друго освен, че то трябва да организира свободни и независими избори..

На хората в Ирак не е все едно какви хора са на лостовете на властта в Багдад по време на преходния период. В крайна сметка обаче за тях от значение са само осезаеми резултати в ежедневния им живот, а в това отношение много важна е темата за сигурността. Както показват събитията през последните дни в Ирак не може и дума да става за живот без страх. Да се излиза в града е опасно за живота, защото навсякъде може да гръмне следващата бомба. Атентаторите умишлено отчитат цивилни жертви, отвличанията са част от ежедневието. Двете деца на иракски бизнесмен бяха освободени наскоро само след като семейството плати знатичителен откуп. Само когато едно иракско правителство успее да възпре терористи, въстаници и престъпници, то ще може да получи признание от населението. И само тогава в страната може да пристигне крайно необходимата чуждестранна помощ.

В момента оставено само на себе си нито едно правителство в Багдад не може да постигне тази цел. Неговите сили за сигурност, над които сега според проекторезолюцията то ще има неограничена власт, са обекти на атентати. Те често пъти са безпомощни срещу своите добре въоръжени противници. През последните месеци в действителност при атентати загинаха повече иракски полицаи, отколкото американски войници.

Затова новият иракски премиер в никакъв случай няма да прати у дома чуждите войски, въпреки че според проекторезолюцията може да го направи. В действителност изобщо няма алтернатива на войниците от СЩ и Великобритания. Поради хаоса в страната разискванията по тънкостите от проекторезолюцията звучат далеч от реалността. Естествено оглавяваните от СЩ войски трябва да предприемат действия срещу насилието. В случай на съмнение те ще ги предприемат и против волята на едно временно правителство, което в почти всички области е зависимо от Вашингтон. Американците продължават да настояват на правото да задържат иракчани без преди това да трябва да питат Багдад. Това няма да се хареса на иракския народ, защото снимките от изтезанията в затвора Абу Гареб оставиха много по-дълбоки следи от всяка резолюция на ООН.