1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Реакциите след Страсбург

Решението на Европейската комисия за приемането на последните две страни от първоначалния списък на Голямото разширяване не бе изненада за наблюдателите. Независимо как се посреща новината в различните кръгове, това събитие бележи края на един дълъг и труден път, който предизвиква противоречиви чувства сред хората платили висока цена за този успех. В следващите минути ще чуете гледната точка на нашата с

default

офийска наблюдателка Еми Барух:

Както можеше да се очаква, след оповестяването на решението на Европейската комисия за приемането на България и Румъния от началото на следващата година, коментарите и анализите, които втори ден четем по страниците на най-тиражните всекидневници следват политическите пристрастия на техните издатели.

Близките до управляващата коалиция всекидневници дадоха думата на членове на кабинета, за които информацията от Страсбург е голям успех; за опозиционно настроените медии – събитието е равнозначно на неуспех, чиито синоними са “членство по милост”, “безпрецедентна система от механизми за наблюдение и контрол” “въвеждане на европейски борд” , “драконовски съпътстващи мерки”,“приемане под карантина” на “държава населена от втора ръка хора” и прочее определения, които са в състояние да попарят ентусиазма и на най-бодрите оптимисти.

Сред подобен бульон от квалификации, които не щадят читателите, слушателите и зрителите, остава твърде малко пространство за обикновена човешка радост – радостта от сбъднатата мечта на няколко поколения българи.

И тук ми се ще да направим ясно разграничение на две еднакво верни човешки състояния – едното е свързано с трезвото приемане на факта, че присъединяването на България в ЕС ще е съпроводено с трусове и лишения, особено за пенсионерите и за хората, които са в края на своята професионална кариера. Другото е свързано с осъзнаването на тази жертва от страна на родителите, на по-големите, на по-мъдрите, в името на просперитета на собствените им деца.

Приключва един много сложен – както икономически, както политически, така и емоционален преходен период. Тази емоция е от особено ценните компоненти в националното чувство за общност. Защото през 1989 година думата “Европа” от географско понятие се превърна в имагинерен хоризонт на политическите блянове. Днес би било несправедливо онези, които осъмнаха с мечтата за “завръщането към Европа”, които издигаха лозунги и създаваха партии с единствената цел да видят страната ни отново в семейството на европейските държави, да посрещнат 1 януари 2007-ма година с втълпеното им чувство, че са “европейци” по милост, че са “втора ръка хора”...

Хората не би трябвало да се делят на първа и втора категория нито в България, нито в Полша, Германия или Литва …, а на такива, които имат енергия, съзнание и воля да работят и такива, които предпочитат да мързелуват и хитруват или просто да крадат. Приемането на страната ни в Европейския съюз ще промени, наред с останалото, шансовете пред първите да просперират, и имаме всички основания да смятаме, че ще създаде (макар и по пътя на икономическата принуда) условия на вторите да се адаптират.

Човешкият фактор е безспорно най-ценният капитал на всяка страна; европейската матрица – ако бъде правилно приложена, ще стимулира процеса на управление на човешките ресурси. Колкото по-бързо стане това, толкова повече ще спечели страната. Точно този “бонус” , който е свързан до голяма степен със субективното усещане за пълноценен живот и щастие, отсъства от разчетите, защото е трудно да бъде измерен. Дори само тази да е ползата от приeмането на България в съюза, пак е достатъчно. Защото става дума за инвестиция в бъдещето.