1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Реакциите на Балканите след френския референдум за евроконституцията

След френския референдум за евроконституцията балканските страни-кандидатки за членство в Европейския съюз се опитват да си вдъхнат сами кураж, че въпреки това ще постигнат жадуваната си цел за евроинтеграция - както отбелязват политически наблюдатели в Западна Европа.

default

“Европейското обединение е дългосрочен стратегически процес, който не може да бъде възпрепятстван от един или друг референдум” – това становище застъпи българският външен министър Соломон Паси след отхвърлянето на евроконституцията на френския референдум. И правителството на Румъния, която както България се надява да влезе в Евросъюза в началото на 2007 година, не очаква френския вот да се отрази на евроинтеграцията. Предвидено е румънският премиер Калин Попеску Таричану и българският министърпредседател Симеон Сакскобургготски да обсъдят начина, по който двете страни биха могли да координират позициите си в светлината на новите европейски развития.

Подобно реагира и Македония, която подаде молбата си за членство през миналата година. “Нашето сближение с Евросъюза е неотменимо. Ще продължим усилията си по уговорения план” – оповести Душко Узуновски от името на външното министерство в Скопие. Хърватският президент Иво Санадер също е на мнение, че няма да се стиге до забавяне на темпото на процеса за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Въпреки френския вот – така заяви Санадер – присъединителните преговори трябва да започнат скоро. Брюксел замрази през март тези преговори, защото Загреб не изпрати в Международния съд в Хага един обвинен във военнопрестъпления политик.

Дори политици в Сърбия и Черна Гора, за които поради миналото им в югославските граждански войни и все още неосъществените вътрешнополитически реформи още не се очертава перспектива за евроинтеграция, са на мнение, че изходът от френския референдум няма да е нов препъникамък . “Сърбия и Черна Гора, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония са разположени в логичната територия на обединена Европа” – заяви в Белград външният министър Вук Драшкович , според когото “този

регион трябва да бъде европеизиран”.