1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ратифицирането на присъединителния договор на България към ЕС

Днес /11 май 2005г./ предстои българският парламент да гласува ратифицирането на присъединителния договор на страната към ЕС. Надеждите са това първо одобрение на документа да даде динамичен старт на неговата ратификация и от парламентите на 25-те членки на ЕС. В рубриката «Евроатлантически седмичник” Георги Папакочев се спира върху очакванията за този процес

Пленарна зала на Народно събрание

Пленарна зала на Народно събрание

В последните дни на април българското правителство внесе в НС предложение парламентът да ратифицира няколкото документа, подписани в Люксембург на 25 април. Това са Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС, Протокола за условията и договореностите за приемане на двете страни, Акта за условията за присъединяването им и промените в Учредителните договори на ЕС и Заключителния акт по присъединяването на България към ЕС. Предложената процедура предполага, че едновременно с присъединителните документи, НС може да ратифицира и Договора за създаване на Европейска конституция.

Както е известно Договорът за присъединяване към ЕС се състои от 6 разпоредби, в които се регламентира членството на България и Румъния и се урежда приложимостта на Протокола или на Акта с оглед влизането в сила или не на Европейската конституция. Ако тя не е в сила към датата на присъединяването, България и Румъния стават страни по Учредителните договори на ЕС - така, както са изменени или допълнени, т.е. прилага се Актът за присъединяване. Ако обаче Евроконституцията вече е влязла в сила, се прилага Протоколът за присъединяване.


Договорът за създаването на Еворпейската конституция ще бъде приложен към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Така - с ратификацията на Договора за членство - НС ще ратифицира и Евроконституцията.
По силата на подписаните договорености България получава 18 места в Европейския парламент, Румъния- 35. За следващия мандат на Европарламента (2009 - 2014 г.) България ще има 17 места, а Румъния- 33. В Съвета на ЕС България ще има 10 гласа, а Румъния - 14.

Миналата сряда се състоя първото заседание на българския парламент, посветено на ратификацията на договора и то, както можеше да се предположи предизвика поредните разправии сред депутатите. По-точно спорът беше породен от предложението на управляващото мнозинство за създаване на временна комисия, която да обсъди документа, вместо той да се разглежа от всички парламентарни комисии. В крайна сметка комисията беше създадена, като “против” и въздържали се гласуваха естествено социалистите.

Управляващите се аргументираха, че гледането на документа в отделните постоянни комисии ще отнеме доста време и така ратификацията ще се забави. Червените настояваха договорът да се обсъди от съответните комисии и упрекнаха НДСВ, че използват ратификацията за предизборни цели. Представителите на ДПС посочиха, че кондицията, в която се намират комисиите, не е добра, защото парламентът е към края на мандата си и изтъкнаха, че че заседанията на комисията ще бъдат максимално публични и на тях ще се обсъждат всички теми, свързани с текстовете на договора.

В крайна сметка беше решено комисията да се състои от 22-ма народни представители – по трима от всички парламентарни групи и един независим депутат, като за председател беше избрана Камелия Касабова, която е и заместник-председател на Народното събрание. Гласуването на договора ще мине на две четения, като за приемането му е необходимо квалифицирано мнозинство.

Според български медии някои червени депутати възнамеряват да гласуват «против” ратификацията. Огнян Сапарев от Коалиция за България е обяснил, че по принцип не е против членството, а възразява срещу начина, по който то се реализира. “За всички е ясно, че това е път без алтернатива, нямаме друга възможност. Проблемът е, че се мълчи за реалните трудности, които ни очакват поне през първите 5-10 години”, каза той.


Все още се колебаят в решението си лидерът на Комунистическата партия на България Александър Паунов и незамисимата народна представителка Стела Банкова. Според комунистът Паунов не трябвало да се бърза с ратификацията, а първо да има референдум, за “да се пита българския народ”. Решението си той щял да вземе, след като се запознаел с договора и след работата на новата временна комисия.

Стела Банкова смята, че ако подкрепи членството, то щяло да противоречи на гласуването й “против” продажбата на земя на чужденци. Поради това и сега тя трябвало даде отрицателен вот, още повече, че преговорите били много непрозрачни.

“Надявам се депутатите да се вслушат в думите на президента Георги Първанов, че това е най-добрият договор, подписван от България”, коментира през седмицата министърът по европейските въпроси Меглена Кунева сигналите от левицата че България не трябвало да бърза с ратификацията на договора заради хипотетична възможност да предоговори сроковете за затваряне на 3 и 4 блок в АЕЦ “Козлодуй”. Парадоксалното е че депутати от Коалиция за България продължиха да повтарят тази теза дори и след като лидерът им Сергей Станишев се разграничи от идеята, публично представена от заместника му Румен Овчаров.

Гласуването по ратификацията на присъединителния договор ще се състои и на фона на все по- отчетливите намеци в общественото пространство, че решението на Европейския парламент да отложи участието на български и румънски евродепутати с 4 месеца, както и засилената кампания на германската десница срещу предстоящото членство на двете съседки в ЕС не са случайни и до значителна степен са били инспирирани от някои политически сили в България с цел получаването на предизборни дивиденти.